Скъпи Бойче, сега, когато пиша тези редове, ти вече си далеч, далеч и играеш белот.
Искам да ти призная, че ми липсваш толкова, колкото липсва качество в новите ни мерцедеси!
Обичам те, желая те, но те няма толкова много, колкото нямаме газ. А преди 1945-та колко газ имахме…
Още помня последната ти целувка по бузата ми, докато гледаше Шалке - Интер. Не съм се мила и чесънът си седи, напомня…
Обеща да се обадиш, като “ джитнеш с Ефката до Софето”, но телефонът безутешно мълчи, а батерията е на 80%. Това ме изнервя и мисля да се разтуша с милиард евро в мола, за ракети и снаряди. Едно време също така ме изнерви и купих ваксините с SMS. Още си го пазя за спомен от теб и не го показвам на никого!
Боби, искам като дойдеш, пак да ме награбиш от стълбата на летището. Където са 7, там са и 8 деца, които няма да пращаме на Източния фронт.
Знаеш ли какво най-много харесвам в теб? Не знаеш езици и затова сме принудени по цяла нощ по балкански да… Това немските мъже не го могат! Те дори нямат мъжествени косми по гърдите!
Ако Ева обичаше Адам толкова, колкото аз теб, сега населението щеше да е 16 милиарда, ваксинирани с по три ваксини!
Любими мой красиви балканецо,
Ih liebe dich, Bobbi!