Карлсон
Карлсон смени батерията с “ААА” и отлетя. Той знаеше, че повече няма да ходи на гости на Грета, която не обичаше да готви. Но не можеше и да предполага, че новата батерия щеше да свърши точно над двора на Ингрид, сравнително млада, на 10, в разцвета на силите си, прилично слаба и готвеше добре…
-Здравей, Ингрид! - поздрави бодро Карлсон.
-Здравей, Карлсон! Изглеждаш добре за килограмите си! Какво правиш?
-Аааа, нищо. Прехвърчах… А ти, какво правиш?
-Правя новогодишна торта за мама.
-Новогодишна торта за мама? Колко тривиално… Всеки може да прави новогодишни торти за мама.
-Ами какво друго предлагаш?
-Не можеш ли да направиш, да речем, една новогодишна торта ей така, просто за някого?
-За кого, някого? - попита из под вежди Ингрид.
-Например, за някого, който прелита от тук - Заяви Калрсон, гледайки срамежливо към края на обувките си.
-Но от тук можеш да прелиташ само ти?
-Именно! Това е едно голямо съвпадение в моя полза! - въодушевено добави Карлсон.
-Добре! Ще направя една новогодишна торта за някой случаен, който може да прелети от тук, а може и да не прелети. А ти каква торта обичаш? Ако случайно, прелитащият си ти…
-Аз ли? Ако случайно прелитам, искам преди всичко тортата да е с много шоколад, намазана с крем и поръсена с бонбони! Но не бих се обидил, ако прибавиш и сладко от боровинки.
-Добре, ще направя една “случайна торта”. Какво ще кажеш да е готова за довечера в 6?
-Ако някой прелита, …искам да кажа …най-случайно, довечера в 6, …бих се радвал това да съм аз! - заяви весело Карлсон. - До скоро, Ингрид! - поздрави той и се отправи с бодра стъпка към магазина за батерии.
***
Довечера, точно в 6, над двора на Ингрид се зададе малко, леко пълно, прелитащо човече. То направи няколко кръга във въздуха и накрая кацна право на пейката в двора. До маса, на която някой бе оставил голяма шоколадова торта, намазана с крем и поръсена с шоколадови бонбони. До тортата имаше бурканче със сладко от боровинки и една голяма дървена лъжица от Икеа.
Човечето чевръсто награби лъжицата и тъкмо насочи цялото свое внимание към лакомствата, когато на двора излезе Ингрид.
-Здравей Карлсон! Каква изненада! Радвам се да те видя! Искаш ли да те почерпя с торта? Бях я направила за някого, който прелита от тук случайно и ето, че това си ти.
-Разбира се, че искам да ме почерпиш с торта! - заяви с гордост Карлсон и като замахна с лъжицата омете половината от бонбоните. След още няколко замаха чинията и бурканчето със сладко вече бяха празни.
-Мдаааа - колко хубаво нещо е животът! - заяви Калрсон облизвайки се. Излизаш към 6 вечерта малко да си полетиш… И най-случайно някой е направил торта, за някого, който случайно може да прелети в 6. Какъв шанс! На това му се вика късмет!
-Но, Калрсон, ти не остави поне едно парче за дребосъчето?! - заяви с намръщено чело Ингрид.
-Ооо! Той не обича торта! Сам ми го е казвал! Особено, ако е с бонбони. Освен това, ако искаш да знаеш, той не е тук! Замина на село, при баба си. Но дори да беше тук, пак нямаше да поиска торта. Убеден съм!
В това време Дребосъчето най-случайно минаваше по улицата досами двора на Ингрид.
-Здравейте, Ингрид, Калрсон! - поздрави Дребосъчето и се насочи към приятелите си.
-Ооо! Дребосъче! Колко навреме идваш! - ведро извика Калрсон.
-Но как навреме? - попита Ингрид. -Не остана от новогодишната торта…
-Точно това имах предвид! - победоносно заяви Калрсон.
-Имало е торта? Толкова обичам новогодишна торта! Ех, жалко - посърна леко Дребосъчето.
-Какво да се прави, такъв ти бил късметът! - плесна с ръце Калрсон и погледна съжалително.
-Не, не му е такъв късметът! - повдигна пръст в знак на внимание Ингрид. -Все ще се измисли нещо! - заяви тя и се шмугна в къщата.
Не след дълго Ингрид се появи с хартиен пакет от Икеа в ръка.
-Заповядай, Дребосъче! - протегна ръце Ингрид. -Това е пакет с чудни еклери с масло и мед. Мама ги е правила, докато татко е хъркал като “кон”, както тя сама каза.
-О! Благодаря! - изчерви се Дребосъчето, докато вземаше пакета.
-Мдааа… За едни има, а за други никога няма! - поклати тъжно глава Карлсон.
Малкото момиче го погледна строго и го сгълчи.
-Та нима не бе ти този, който излапа цяла новогодишна торта и бурканче със сладко от боровинки?
-Стана случайно… - заоправдава се Карлсон. Аз само прелитах в 6…
-Хайде, стига за тази вечер! Мама ме чака, за да сготвим на тате, който сигурно вече е станал и не хърка като “кон”. Но ви каня утре, на празнична трапеза за Коледа! - като каза това, Ингрид бързичко се шмугна у дома и остави двамата приятели сами на двора.
-Тъжно! Колко тъжно! - заяви Карлсон мрачно.
-Но защо да е тъжно? - попита Дребосъчето, като налапа един от еклерите в торбата.
-За един има, за други не! - заяви многозначително Карлсон и се направи на обиден.
-Какво има за едни, а за други не? - попита Дребосъчето.
-Еклери! За едни има еклери с масло и мед в хартиена торба, а за други няма еклери с малсо и мед в хартиена торба. А на тези, другите, им се яде, между впрочем!
-Но ти си изял цяла торта, а за мен нямаше. Въпреки това, аз не се оплаквам.
-За теб нямаше, защото дойде късно! Ако беше дошъл по-рано можеше и да има! - тросна се Карлсон. След което се замисли. - Е, можеше и да няма, ако бях прелетял оттук в 6 без 10. Знаеш ли, предлагам ти сделка!
-Каква сделка? - попита Дребосъчето и лакомо налапа втори еклер.
Хартиената торба започна да изглежда на Карлсон ужасяващо намаляваща, затова той бързо отвърна.
-Утре ще ни трябват подаръци, нали? От Ингрид сладките изкушения, а от нас подаръците! Ако ми дадеш половината от еклерите си, аз сам ще осигуря подаръците!
Дребосъчето се сети, че няма никакви пари в касичката. А подаръците струваха пари. Погледна в торбата. Там имаше още два еклера. Той се пресегна към своя приятел и заяви.
-Ето, заповядай! Вземи!
Калрсон сграбчи цялата торба, набързо напъха и двата еклера в устата си, след което трудно преглътна и заяви.
-Ето така е по-добре! - потупа се той по корема. -Въпреки, че май ще трябват още батерии, в случай, че съм натежал…
-Но… - Дребосъчето погледна невярващо към празната торба. -Но ти изяде и двата еклера?! Нали само половината бяха за теб?
-Хм, Дребосъче! Та нали ти беше този, който преди малко изяде първите два еклера? Е, аз изядох другите два, което е точно половината! - победоносно заяви Карлсон.
-Да. Така е. - замислено отвърна Дребосъчето.
-Хайде, да тръгваме! Работа ни чака, утре сме на гости за Коледа! - заяви Карлсон и полетя към своя покрив.
Дребосъчето го проследи с поглед, загърна се с палтенцето си и се запъти у дома.
…to be continued
*В разказа има продуктово позициониране на Икеа и летящи дебели човечета.
