ИСТИНАТА!
КАК
ЦИПРАСЧКО СЕ ПОДХЛЪЗНА А ВЕЩИЦАТА СЕ СМЕЕШЕ
Варуфакис
седеше на брега на реката и с пръчица очертаваше кръгчета на пясъка, след което
ги пресичаше с чертичка. Преминаващият наблизо Ципрасчко го забеляза и отиде до
него, лапайки солетки.
-Скъпи
Варуфаки, какво правиш?
-Дай
една солета! ...Не ти ли се струва странно?
-Кое?
-Всеки
път когато направя кръгче то става на кръгче. Но когато го пресека с чертичка,
стават два резена лимон.
-Странно?!
-А
като изтрия чертичката, пак е кръгче.
-А
като махнеш и кръгчето е нищо... пясък, няма лимони!
-На
къде отива света, Ципрасчко!
-Накъде?
-На
север! Дай една солета!
-А
на юг?
-Определи
“юг”?!
-“Надолу”
- на картата...
-Ми
значи на “юг” отива надолу, а на север е нагоре. Дай още една солета.
-Варуфаки,
да не те тревожа, ама седиш в блато и бавно потъваш.
-Е
че ти също си до мен, в блатото... И ти потъваш...
-Искаш
да кажеш, че отиваме на юг?
-Не,
надолу...
-Я,
някаква преминаваща вещица... може да ни измъкне, да ни подаде ръка...
-Оооо,
аз я познавам. Фрау Меркель, фрау... фра.. фр... ф...
Вещицата
погледна двамата удавници, изкикоти се и веднага звънна по мобилния.
-Обамушка,
всичко е ок! Сготвени са!