БОЙКО, ICH LIEBE DICH!!!

Скъпи, Бойко!
Сега, когато четеш тези редове, аз ще съм много, много далеч и едва ли пак ще се видим!
(ще съм в Дубай, тел. +73595839002).

Бойко липсваш ми! Липсва ми балканското ти хъркане, което на няколко пъти сцепи покрива на съседите! Какъв мъж си! В Германия няма такива... Липсва ми твоята нежна душа. Помниш ли, когато не бях сготвила добре, а ти не нищо не каза. Не ме удари, не ме ритна... (За момент си помислих, че вече не ме обичаш.) А ти само заяви, че си ял и по-гадна храна, там във вашата пожарна, и това моето е нищо, в сравнение с тяхното.

Бойко, помниш ли, когато двамата се разхождахме в гората край Дрезден. Аз случайно се подхлъзнах, а ти... мълниеносно се нахвърли върху мен... Ееех, къде е Германия, къде са българските мъже!

Бойко, липсваш ми!

Ах утре, ако премина
През тази синя лагуна
Но кажи какво да правя
Бойче, като те няма
Над бащино ми огнище
Плескавици да развъртиш
Една немкиня да нае....ш

Твоя М.

(P.S. Обожавам ранния ви Ботев, Бойче!)