Два часа седя с опакованите в пликове зимни гуми на опашката, за да ги сменя и точно ми идва редът, когато ония ме пита - "Колега, а колата къде е?"
Баси, колко са дребнави това гумаджиите!

Карлсон

Карлсон смени батерията с “ААА” и отлетя. Той знаеше, че повече няма да ходи на гости на Грета, която не обичаше да готви. Но не можеше и да предполага, че новата батерия щеше да свърши точно над двора на Ингрид, сравнително млада, на 10, в разцвета на силите си, прилично слаба и готвеше добре…

-Здравей, Ингрид! - поздрави бодро Карлсон.

-Здравей, Карлсон! Изглеждаш добре за килограмите си! Какво правиш?

-Аааа, нищо. Прехвърчах… А ти, какво правиш?

-Правя новогодишна торта за мама.

-Новогодишна торта за мама? Колко тривиално… Всеки може да прави новогодишни торти за мама.

-Ами какво друго предлагаш?

-Не можеш ли да направиш, да речем, една новогодишна торта ей така, просто за някого? 

-За кого, някого? - попита из под вежди Ингрид.

-Например, за някого, който прелита от тук - Заяви Калрсон, гледайки срамежливо към края на обувките си.

-Но от тук можеш да прелиташ само ти?

-Именно! Това е едно голямо съвпадение в моя полза! - въодушевено добави Карлсон.

-Добре! Ще направя една новогодишна торта за някой случаен, който може да прелети от тук, а може и да не прелети. А ти каква торта обичаш? Ако случайно, прелитащият си ти…

-Аз ли? Ако случайно прелитам, искам преди всичко тортата да е с много шоколад, намазана с крем и поръсена с бонбони! Но не бих се обидил, ако прибавиш и сладко от боровинки.

-Добре, ще направя една “случайна торта”. Какво ще кажеш да е готова за довечера в 6?

-Ако някой прелита, …искам да кажа …най-случайно, довечера в 6, …бих се радвал това да съм аз! - заяви весело Карлсон. - До скоро, Ингрид! - поздрави той и се отправи с бодра стъпка към магазина за батерии.

***

Довечера, точно в 6, над двора на Ингрид се зададе малко, леко пълно, прелитащо човече. То направи няколко кръга във въздуха и накрая кацна право на пейката в двора. До маса, на която някой бе оставил голяма шоколадова торта, намазана с крем и поръсена с шоколадови бонбони.  До тортата имаше бурканче със сладко от боровинки и една голяма дървена лъжица от Икеа.

Човечето чевръсто награби лъжицата и тъкмо насочи цялото свое внимание към лакомствата, когато на двора излезе Ингрид.

-Здравей Карлсон! Каква изненада! Радвам се да те видя! Искаш ли да те почерпя с торта? Бях я направила за някого, който прелита от тук случайно и ето, че това си ти.

-Разбира се, че искам да ме почерпиш с торта! - заяви с гордост Карлсон и като замахна с лъжицата омете половината от бонбоните. След още няколко замаха чинията и бурканчето със сладко вече бяха празни.

-Мдаааа - колко хубаво нещо е животът! - заяви Калрсон облизвайки се. Излизаш към 6 вечерта малко да си полетиш… И най-случайно някой е направил торта, за някого, който случайно може да прелети в 6. Какъв шанс! На това му се вика късмет!

-Но, Калрсон, ти не остави поне едно парче за дребосъчето?! - заяви с намръщено чело Ингрид.

-Ооо! Той не обича торта! Сам ми го е казвал! Особено, ако е с бонбони. Освен това, ако искаш да знаеш, той не е тук! Замина на село, при баба си. Но дори да беше тук, пак нямаше да поиска торта. Убеден съм!

В това време Дребосъчето най-случайно минаваше по улицата досами двора на Ингрид.

-Здравейте, Ингрид, Калрсон! - поздрави Дребосъчето и се насочи към приятелите си.

-Ооо! Дребосъче! Колко навреме идваш! - ведро извика Калрсон.

-Но как навреме? - попита Ингрид. -Не остана от новогодишната торта…

-Точно това имах предвид! - победоносно заяви Калрсон.

-Имало е торта? Толкова обичам новогодишна торта! Ех, жалко - посърна леко Дребосъчето.

-Какво да се прави, такъв ти бил късметът! - плесна с ръце Калрсон и погледна съжалително.

-Не, не му е такъв късметът! - повдигна пръст в знак на внимание Ингрид. -Все ще се измисли нещо! - заяви тя и се шмугна в къщата.

Не след дълго Ингрид се появи с хартиен пакет от Икеа в ръка.

-Заповядай, Дребосъче! - протегна ръце Ингрид. -Това е пакет с чудни еклери с масло и мед. Мама ги е правила, докато татко е хъркал като “кон”, както тя сама каза.

-О! Благодаря! - изчерви се Дребосъчето, докато вземаше пакета.

-Мдааа… За едни има, а за други никога няма! - поклати тъжно глава Карлсон.

Малкото момиче го погледна строго и го сгълчи.

-Та нима не бе ти този, който излапа цяла новогодишна торта и бурканче със сладко от боровинки?

-Стана случайно… - заоправдава се Карлсон. Аз само прелитах в 6…

-Хайде, стига за тази вечер! Мама ме чака, за да сготвим на тате, който сигурно вече е станал и не хърка като “кон”. Но ви каня утре, на празнична трапеза за Коледа! - като каза това, Ингрид бързичко се шмугна у дома и остави двамата приятели сами на двора.

-Тъжно! Колко тъжно! - заяви Карлсон мрачно.

-Но защо да е тъжно? - попита Дребосъчето, като налапа един от еклерите в торбата.

-За един има, за други не! - заяви многозначително Карлсон и се направи на обиден.

-Какво има за едни, а за други не? - попита Дребосъчето.

-Еклери! За едни има еклери с масло и мед в хартиена торба, а за други няма еклери с малсо и мед в хартиена торба. А на тези, другите, им се яде, между впрочем!

-Но ти си изял цяла торта, а за мен нямаше. Въпреки това, аз не се оплаквам.

-За теб нямаше, защото дойде късно! Ако беше дошъл по-рано можеше и да има! - тросна се Карлсон. След което се замисли. - Е, можеше и да няма, ако бях прелетял оттук в 6 без 10. Знаеш ли, предлагам ти сделка!

-Каква сделка? - попита Дребосъчето и лакомо налапа втори еклер.

Хартиената торба започна да изглежда на Карлсон ужасяващо намаляваща, затова той бързо отвърна.

-Утре ще ни трябват подаръци, нали? От Ингрид сладките изкушения, а от нас подаръците! Ако ми дадеш половината от еклерите си, аз сам ще осигуря подаръците!

Дребосъчето се сети, че няма никакви пари в касичката. А подаръците струваха пари. Погледна в торбата. Там имаше още два еклера. Той се пресегна към своя приятел и заяви.

-Ето, заповядай! Вземи!

Калрсон сграбчи цялата торба, набързо напъха и двата еклера в устата си, след което трудно преглътна и заяви.

-Ето така е по-добре! - потупа се той по корема. -Въпреки, че май ще трябват още батерии, в случай, че съм натежал…

-Но… - Дребосъчето погледна невярващо към празната торба. -Но ти изяде и двата еклера?! Нали само половината бяха за теб?

-Хм, Дребосъче! Та нали ти беше този, който преди малко изяде първите два еклера? Е, аз изядох другите два, което е точно половината! - победоносно заяви Карлсон.

-Да. Така е. - замислено отвърна Дребосъчето.

-Хайде, да тръгваме! Работа ни чака, утре сме на гости за Коледа! - заяви Карлсон и полетя към своя покрив.

Дребосъчето го проследи с поглед, загърна се с палтенцето си и се запъти у дома.

…to be continued

*В разказа има продуктово позициониране на Икеа и летящи дебели човечета.

Тъщата на Чък Норис каза първата си дума за деня, и веднага след това, последната. Г-н Норис не обича да го прекъсват.

От 911 се обаждат на Чък Норис за спешните случаи.

Ако Чък Норис вдигне температура, в Слънчевата система става страшно.

Чък Норис плюе на Лазурния бряг! Той си харесва Арапя! Със Сиромаха и Нетаняху обмисляме да си го поканим на наш'те бунгала.

Всички видове шарка са карали Чък Норис.

В момента, в който Чък Норис получи съобщение от Синя зона - "Току що репатрирахме колата ви", той се ядоса и репатрира Земята.

...Както обичаше да казва големият Чък преди Големия взрив - "Няма нищо невъзможно!".

От М-тел получиха SMS, че са достигнали 100% от лимита си за предоставяне на бърз интернет за Чък Норис.

Чък Норис разрешава на Наталия Кобилкина да му се качва на главата.

Чък Норис е унищожил динозаврите, като е натиснал бутона "clear hystory" на лаптопа си.

Както споделя колега, каквото аз споделям за Чък тук, онзи сигурно клюкари за мен в САЩ.

„СМЕСИТЕЛИ В РЪЖТА”

Скоро и у нас!
Завладяващият, шеметният, лудият… трилърът на Селиндж Ър

„СМЕСИТЕЛИ В РЪЖТА”

Двама кръвни братя, двама селскостопански труженици отглеждащи ръж. Хектари обработваема площ. Пот, грес и ракия!


До момента, в който не се намесва фаталната Уинона Гошова.

Една мадама, една кирка, една копка в полето! 

Милиони тонове А95, безоловен!


Предателство, ревност, октаново число, газьол до дупка!


Елате в киносалоните и ще откриете не само дали „Ариел” изпира А95!

Любов, страст, похот, кожни заболявания!

Подгответе се, елате с любимата!

От 4.99 с пуканки и кола!
Чакаме ви!

Книгите на джентълмена

КЛАСИКА
Омир – „Илиада и тази другата... Одисея”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци при аналния секс”
Джонатан Суифт – „Приключенията на Гъливер в публичния дом”
Шарлот Бронте – „Джейн Еър, гола и влажна”
Лев Толстой – „Война, мир и още нещо”
Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд и сестра му”
Уилям Текери – "Панаир на суетата на сутиените”
Гюстав Флобер – „Мадам Бовари в леглото”

ПОЕЗИЯ 
Уилям Шекспир – „Сонети и Ми@ети”
Данте Алигиери – „Божествена комедия или 2-та инча”
Джефри Чосър – „Кентърбърийски еротични разкази”
Уилям Уърдсуърт – „Прелюдия към френските ласки”
Томас Елиът – „Безплодна земя”

БЕЛЕТРИСТИКА (изящна словесност)
Джеймс Джойс – „Одисей и 1001 нощи”
Ърнест Хемингуей – „За кого бият камбанките”
Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота или силната ръка”

РОМАНТИКА
Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий преспах с...”
Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки от третият вид”
Мери Рено – трилогията за Александър Велики и неговото гадже – Аполон.
Патрик О’Брайън – „Господар, командир и един камшик”
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра на бруталния секс”
Борис Пастернак – „Доктор Живаго – естетична хирургия”

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
Артур Ренсъм – „Лястовички и амазонки”
Клайв Луис – „Лъвът, вещицата и любовникът в дрешника“
Джон Толкин – „Властелинът на аналните пръстени”
А. А. Милн – „Мечо Пух и Алиса в огледалния свят”
Джоан Роулинг – „Хари Потър – този чудесен магьосник, гей”
Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата от секс шопа”

Г-Н РЕЗИДЕНТЪТ

Г-н Резидент, чувствате ли се щастлив?
-Разбира се. Имам толкова много имоти по морето!
 
Имах предвид като Резидент на Блъфария...
-Естествено, че съм щастлив. Все пак съм Резидент на 
Блъфария, аз все пак живея тук, т.е. ей там! (сочи)
 
В коя историческа епоха бихте искали да живеете?
-На Скалистите планини. Много ми напомнят родните ми Родопи. Някак тайнствени и толкова извисени над морското равнище! (гледа тайнствено нагоре)
 
Но вие сте по-скоро от Рила?
-Е, те всички планини са еднакви... ако не бяха различно високи, искам да кажа...
 
Коя книга бихте взели със себе си на необитаем остров?
-Телефонния указател. За да знам на кого да звънна да ме спаси, защото съм си много важен.
 
Вашият типичен следобед?
-Същия като сутринта – безмислено лежерен. (протяга се по женски)
 
Човекът на когото имате най-голямо доверие?
-Тотка, долу от столовата – винаги ми избира най-крехката пържола. Досега не ме е подвеждала! Е, то не се знае де, за всичко има първи път, някой ден може да ме подведе и тогава ще я уволня, гадта!
 
 Най-големият ви страх?
-След страха от тъмното, най-много ме е страх през деня.
 
Какво бихте искали да предадете на бъдещите поколения?
-Нищо. Резидентът не предава никога! Той е мъж на честта! 
Или жена на честта, ако е жена.
 
Кое свое качество цените най-много?
-Мога да стигна до тоалетната на резиденството и със затворени очи. Много добре се ориентирам.
 
Богат човек ли сте?
-Не съвсем. Само половин България работи за нас с Б., другата бачка за Доган. Но и това някой ден ще се промени! (тупа нежно по масата)
 
Кое последното нещо, което искате да споделите с нас?
-Парите си.
 
Благодаря ви за това интервю, г-н Резидент.
-Благодарéн да сте!
 
Искате да кажете благословен?!
-Не е ли същото? (объркан е)

СМЕШИСТРАШКИ

Социалното министерство препоръчва на пенсионерите да пресичат на червено, да се карат с боксьори, да прескачат бариери на ЖП прелези, да слизат в движение от автобуса, както разбира се и много здраве.

***

Костенурката Станка се движи с повишено внимание между 1345 г. и 1567г.

***

Абе к'во му става на т'ва време? Ту е топло ту е студено, после пак топло... Абе да не е от възрастта?

***

Бивши служители на Нокия подготвят смартфони. Какво ли подготвят бившите служители на Пентагона?

***

Любовта е когато имаш диария, но оставаш на телефона за още две минути, и за още две и... Мамка му, егати и голямата любов...

***

ВЛАК В ПЕРНИК УДАРИ друг отзад, в опит да изпревари.

Машинистите още се бият.

***

МЪЖКО НЕУТРИНО СЕ вряза в жена в Перник и я нокаутира. Тя пожела да заживее с него.

***

МЛАДО СЕМЕЙСТВО от Иран, закупи ядрен реактор от Балканска държава и 100 буркана мед.

***

БОЙКО ТОКУ ЩО кацна на Летище София. Веднага след него долетя и самолетът му.

***

ИМПЕРАТОРЪТ НА Япония, Тушира Михуя, се оттегля!

***

ЧЪК НОРИС може да изгледа цяло предаване "Панорама".

ПРЕДАВА РАДИО ВЕСЕЛИНА

Цветан Цветанов се беше излегнал приятно на канапето и се наслаждаваше на радио “Веселина”, когато телефонът внезапно извъня.

ДАНС!

Новините бяха извънредни, шокиращи!

Цветанов набързо наметна горнището на анцуга и спешно се отправи към Банкя.


*** Еден саат, по-късно***

-Влези, влези! – без да се обръща, се провикна Бойко, целият обгърнат в пушек и продължи да обръща кебапчетата на барбекюто в градината.

Цветанов помаха с ръка за да прогони дима и започна.

-Шефе, ДАНС се обадиха. Много кофти новини, шефе!

-К’во му е кофти бе, пич! Бе 'земи една чиния и идвай да ти сложа малко “мамбу булгариано, ооо мамбуу...”, хахаха! – развеселен и припявайки, го подкани Борисов.

-Шефе, новините верно са зле. Идват извънземни!

-Бе к’ви извънземни бе, ше ме праиш да умиргам от смех, бе, дееба!

-Не бе, шефе! Верно е! Летяща чиния е кацнала пред сградата на министерски съвет!

-Аре, взимай и ти една летяща чиния, ей от там – Бойко посочи масата в двора, докато чевръсто продължаваше да обръща кебапчетата, все така обгърнат в загадъчен дим, продължи. – И почвай да кльопаш! – подсмигна мега премиерът.

-Ама шефе, извънземните са кацнали...

-Абе ти сериозно ли, бе?! Аре, стига с тия! И аз съм чел Винету, там нема извънземни, има само индианци! – Бойко леко се жегна.

-Ама шефе, тия не са от книгата, тея идват от космоса!

-Бе ти... – Борисов най-сетне се обърна и вече беше доста по-сериозен. – Ти... Бе...! Tи сериозно ли ми говориш или те е ударила жегата?! Нали ви казах да се пазите и да ходите с шапки, бе!

-Не се шегувам шефе и не съм слънчасал! Тия, интропланетяните, верно са кацнали на Дондуков.

-Ама от коя страна?

-Как от коя?

-Ами пред нас или пред Президентството?

-Ами повече откъм Президенството, ама застъпват и платното пред нас.

-Тогава да се оправя клоуна, ше му се не знае и мишока, Плевню  плевнята, хахаха!

-Шефе, него жената няма да го пусне да излезе толкова късно... Плевнелиев е все пак, стах го е, пък и са в развод с оная, та ептем нема да дойде... да не го 
пребие, точно накрая на мандата, та да стане за смях...

-Сефте! - промърмори на носа си Баце.

После се обърна към Цветанов, направи най-киселата физиономия на която беше способен и продължи.

-Ей! Абе, с едни извънземни не можете да се оправите бе! Все аз! С НАТО, с Обама, с Хилъри... айде с Меркел, кеф, ама... Сега пък с извънземни... Бе за какво съм ви сложил там? – направи пауза и с леко объркан жест, поясни – дето съм ви сложил!

-Мише – провикна се Бойко към полугола манкененка излегнала се на шезлонг до басейна – ше довършиш ли кебапчетата, че имам малко работа, трябва да се видя с едни извънземни!



***Десет минути по-късно, след бясно шофиране***



-Аре, излизайте! – прозвуча железният тембър на Борисов, докато чукаше на вратата на космическия кораб, кацнал на Дондуков.

-Вътре нема никой! – отвърнаха изплашени гласове.

-Цецо! – обърна се Борисов към Цветанов. - Вътре немало никой, бе!

-Ама шефе, как нема, като некой казва, че нема никой. Значи, сигурно има некой? – не без доза интелигетност, добави Цветанов.

Бойко изгледа замислено Цецо, обърна се и силно захлопа по вратата на кораба.

-Абе, ей! Я да излизате от там и да не ми се праите на хитри! Даже Цецо се сети, че сте тук!

-Не искаме, страх ни е! – отвърнаха инопланетяните.

-Е, що тогава сте кацнали баш тука бе, на пъпа Европата?! Да се чуда к’во да ви прааа! 

“Бати и късмета” – каза на себе си Борисов и продължи строго.

-Що не кацнахте некъде извън Европа?! А?! У Лондон, У Сахара, у Тутракан...

-Шефе, Тутракан е в района на 88-мо РПУ... – се опита да добави Цветанов, но бе скастрен категорично.

-Трай бе! – ядосано го погледна Борисов и отново поде да разпитва пришълците – Що не у Лондон?!

-Шефе – чу се плах глас от вътрешността на космолета. - Свърши ни дизела, а в Лондон е много скъп. Искахме да заредим в Бургас, при “Марешки”. Там е най-евтино, все пак.

-Бе к’ви извънземни сте вие бе, да ви е..ба! Като немате пари, задето сте тръгнали, бе!?

-Студенти сме, пътуваме за Андромеда, на почивка.

Борисов погледна въпросително Цветанов, но и той не се сети за град “Андромеда”.

-Аре, не на нас тия! То ни е ясно, че пътувате за Слънчака, ама ви е срам да си кажете.

-Цецо – обърна се Бойко към Цветанов – Звънни на митниците, да им дадат да заредят дизел колкото искат. При “Марешки”, аре, от мен да мине!

-Ама шефе...

-Нема шефе, нема мефе! И аз съм бил студент и аз съм ходил на Слънчака и съм нямал кинти!

-Ок, шефе! То и аз... не съм бил студент и съм ходил на Слънчака безпаричен и без 6 апартамента и асансьор...

-Благодаря Ви господин Борисов! – чуха се радостните гласове на инопланетяните. – Хора като вас трябва да управляват тази странна държава, а не разни дръндофляци!

Бойко и Цецо се спогледаха, но в погледите им се четеше пълно объркване. Бойко най-накрая махна с ръка и заповяда.

-Бе да зареждат! Са... хем са прави, хем са... прави! Аре, че бързам за мачлето на Тигрите!

-Слушам шефе! – козирува Цветанов, разкопча анцуга наполовина и се обади на ДАНС.

– Шефа тръгва за мача, повтарям, шефа тръгва за мача! Да паднете с три гола, повтарям да....

***А в това време, накъде в Андромеда, в една студенстска стая***

-Аре бе, ше играеме ли на белот или не, к'во стана с тия шматки?

-Ей ся идват, отидоха да заредят при “Марешки”...