Кану добре, но защо каяк? (...и то по Струма)

Не мога да не споделя. Днес ходих до каякинг базата на Струма. Още не бях привършил първото кебапче и се появиха някакви “състезатели” с каяци. Ясно помня номера на първата лодка – 69. Не за друго, а защото после се оказа, че е била 96. Горките хора, но както и да е, оказаха се гърци...

По принцип Струма не е много семейно място, там ходят най-вече хора, които искат да си изкарат весело. Едни такива веселяци се появиха с някаква странна лодка, дълга като тези във Венеция. Пича бодваше една дълга пръчка във водата и отбутваше лодката напред. На носа седяха две девойки и се кикотеха, лайквайки някакви неща във фейсбук. Момчето, очевидно за да направи по-голямо впечатление от фейсбук, влагаше все повече и повече усилия в отбутването на лодката. Беше елегантно облечен, спортно сако от кадифе, памучен панталон и шалче на врата. Явно никое от момичетата не беше негова жена, защото се беше постарал да изглежда добре. Набираше се на кола, почти полазваше по него и после майсторски избутваше лодката напред. Беше добър и явно осъзнаваше това, защото усилията му се удвояваха с всяка минута. Набираше се на кола и буташе лодката, набираше се и буташе... Беше добър добър, признавам. Но и малко самонадеян. В някакъв момент кола заседна в тинята. Нашия човек се опита да го издърпа, но не бих казал, че успя. С последни усилия пича се опита да задържи пръчката, но уви, лодката продължи напред по течението, оставяйки го да виси насред реката... 

Никога няма да забравя тези очи. Изразяваха не просто изненада, а някаква безмерна вяра, че има отвъден живот. Докато момчето си висеше самотен, потънал във вечността на изтичащата вода, колът малко по малко потъваше в реката. ...А лодката с девойките, загледани във фейсбук, се отдалечаваше бавно, но безвъзвратно... Тези очи! Наистина няма да ги забравя!

Лайк, Дж.Дж.

 

Познаваме се слабо...

 

Трето действие ни пренася хиляда години по-късно, когато скелетите на Ромео и Жулиета лежат впити един в друг, притиснати от два седимента базалт.

 

Познаваме се слабо. Засичали сме се няколко пъти в мебелната къща, но тогава все още не знаех, че точно това ще е чекмеджето на Бойко.

 

Млада семейна двойка атоми уран си седели в парка и най-сладко си се полуразпадали.

 

Как въобще заспиват сумнамбулите? Не ги ли е страх? Ами ако хванат самолета и се озоват в центъра на Рио по пижама?

 

Вчера късно вечерта, българският Айнщайн, Въцо Въцов от Чепръчене обори Теорията на относителността. Въпреки, че според него самият, той бил относително трезвен, ударът с тиган от страна на жена му се оказал доста абсолютен.

 

Кой каза, че няма да има сняг?! Ще има! Ток няма да има.

 

Световен производител на електроника от Тайван изтегля от пазара 15 000 буркана с двуядрени печурки.

 

Заради снега, стотици селища от Западна Европа останаха откъснати от фейсбук.

 

Сто киловолта ток бедства второ денонощие и не може да достигне до нито едно селище.

 

в. Стандарт: "Бойко посрещна 2012 г. в кабинета си с боксьори."

Пирогов: Боксьорите са стабилизирани, няма опасност за живота им.

 

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ: Във връзка с неотложен ангажимент на Бойко за датата 21.12.2012, маите променят своето предсказание за 22.12.2021, следобед.

 

Картините на Швайщайгер

1884-1945

Повечето художествени експерти определят творчеството на Швайщайгер като рядък микс на багри и платно. „Картини, които са ценни не само заради огромното количество маслени бои, които художникът е ползвал” – твърдят те.

Въпреки, че все още има специалисти, които недоумяват защо Хайнц Харолд Швайщайгер е нарисувал 278 напълно еднакви шедьовъра.

Някои го отдават на смутните времена, в които е живял. Според тях авторът, очаквайки поне две световни войни и редица по-малки военни конфилкти и конфликтчета, е искал да се застрахова, че поне една от картините му ще пребъде през времето.

Много интересна хипотеза споделя лелята на Швайщайгер – веднага след като художникът е записал да следва икономика той започнал отчаяно да търси начин картините му да намалят своята цена след смъртта му. Така повече негови ценители щели да могат да закупят от платната му. При предполагаема цена от около 278 милиона марки за картина, художникът е вярвал, че ще трябва да нарисува 278 напълно еднакви картини, така, че цената на бройка да падне до около милион.

Разбира се, не всички колекционери и специалисти застъпват тази теза. Много от тях просто вярват в пословичната склероза на Швайщайгер.

Но така или иначе, днес, всички ние сме наследници на едно невероятно творчесто, на един невероятен подход към платното.

На търга, организират от Сотбис, цялата колецкия на автора бе закупена от компанията Ранк Ксерокс.

 

 

 ПКП

Цвета Де Кърджали е родена в далечната и не толкова романтична 1076. Невръстното момиче от рано се увлича по занаятчийството. От малка майстори стомни, гърнета и вази. В по-зряла тийнейджърска възраст открива за себе си метала и започва да поцинкова. В началото без особен търговски успех, но със започването на Първия Кръстоносен Поход от 1096 идват първите по-сериозни финансови удари. По онова време поцинкованите кофи вървели като топла вода, която разбира се, тогава била студена. Рицарите масово купували кофи, както за да ги ползват за шлемове, така и за да си киснат краката и да премахват пришките. 

Излизането на френския пазар за поцинковане позволило на Цвета Де Кърджали да изгради имидж. Десетки хиляди френски благородници се възползвали от услугите й. Със спечелените пари Цвета участвала в капитала на Богомилското движение, с надеждата на по-късен етап да стане член на техния парламент, а защо не и председател. За съжаление, заради не особено силния й интелект, била заклеймена от местен необразован велможа за проста, кърджалийска и още нещо… Прякорът й лепнал така, както поцинкова кофа на главата на рицар и останал за цял живот.

 

След първото си прераждане, вече по-известна като ПКП, тя нямала този феноменален успех. Причината била, че се преродила по време на Социалистическата Българска Република. Указ 56 все още не бил издаден, а без частен бизнес на Цвета Де Кърджали не оставало нищо друго освен да стане редови проектант на кофи. Макар и поцинковани, кофите нямали успеха от преди прераждането. Масово били купувани от селяни и ползвани за дейности със съмнителен аристократичен ефект – хранене на животни, събиране на боклук, вадене на кисело зеле от каче.

 

В отчаянието си ПКП станала комунистка, а след преврата от 1989 се пребоядисала на демократка. Успехите й от последните години вече не били свързани с материалното и поцинковането, а с духовното. Свързана неразривно със своя духовен водач и учител Боци Де Банкя, Цвета Де Кърджали все пак се добрала до парламента и станала негов началник. С всяко свое изказване тя все повече затвърждавала прякора си ПКП, особено акцентирайки на първото „П“, тъй като за второто „П“ вече била на възраст.

 

 

ЧОРАПИ, САНДАЛИ и ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Широко разпространено е мнението, че за космическите пътувания ни трябват време, пътуване и хавлия. Да, технически това е вярно, но всъщност имате нужда нещо повече. Трябват ви чорапи и сандали.

 

„Кой е този извратен изрод без чорапи и сандали?“ - ще попита обикновеният галактически пътешественик, който ви срещне и ще бъде прав!

Добре обучените космически тюлени използват техниката на чорапите и сандалите в различни случаи на оцеляване:

-Миризмата на чорапите, усещана дори в празнотата, е тази, която ще попречи на 99,99% от извънземните (и свекървите) да ви атакуват. 

-Останалите 0,01% ще останат далеч само заради комбинацията със сандали.

Така космическият пътешественик оцелява в крайностите - и то само като носи чорапи и сандали!

 

И не забравяйте красотата на тази комбинация. Ако вашата жена-форма-на-същество е грозна, можете просто да сложите един от чорапите си на главата й. Това ще превърне вашата желирана жена в приятна, миризлива и прахово защитена прекрасна половинка.

 

И последното - чорапите са идеалният изолатор от космическите лъчи, радиацията и неприятно хладният вакуум. Поне за краката ви, а това пази от настинка!

 

 

2020-2021

 

Ако не беше изял толкова череши и не бе пил сок сега на Карлсон нямаше да му се налага да спира на всеки комин.

Бабата на Карлсон разбра, че има перде на очите 2 см. по-късно.

Карлсон погледна тъжно към табелката с цената на безоловния и с бавна крачка си тръгна от бензиностанцията. Какво щеше да обясни сега на Дребосъчето?