ПКП
Цвета Де Кърджали е родена в далечната и не толкова романтична 1076. Невръстното момиче от рано се увлича по занаятчийството. От малка майстори стомни, гърнета и вази. В по-зряла тийнейджърска възраст открива за себе си метала и започва да поцинкова. В началото без особен търговски успех, но със започването на Първия Кръстоносен Поход от 1096 идват първите по-сериозни финансови удари. По онова време поцинкованите кофи вървели като топла вода, която разбира се, тогава била студена. Рицарите масово купували кофи, както за да ги ползват за шлемове, така и за да си киснат краката и да премахват пришките.
Излизането на френския пазар за поцинковане позволило на Цвета Де Кърджали да изгради имидж. Десетки хиляди френски благородници се възползвали от услугите й. Със спечелените пари Цвета участвала в капитала на Богомилското движение, с надеждата на по-късен етап да стане член на техния парламент, а защо не и председател. За съжаление, заради не особено силния й интелект, била заклеймена от местен необразован велможа за проста, кърджалийска и още нещо… Прякорът й лепнал така, както поцинкова кофа на главата на рицар и останал за цял живот.
След първото си прераждане, вече по-известна като ПКП, тя нямала този феноменален успех. Причината била, че се преродила по време на Социалистическата Българска Република. Указ 56 все още не бил издаден, а без частен бизнес на Цвета Де Кърджали не оставало нищо друго освен да стане редови проектант на кофи. Макар и поцинковани, кофите нямали успеха от преди прераждането. Масово били купувани от селяни и ползвани за дейности със съмнителен аристократичен ефект – хранене на животни, събиране на боклук, вадене на кисело зеле от каче.
В отчаянието си ПКП станала комунистка, а след преврата от 1989 се пребоядисала на демократка. Успехите й от последните години вече не били свързани с материалното и поцинковането, а с духовното. Свързана неразривно със своя духовен водач и учител Боци Де Банкя, Цвета Де Кърджали все пак се добрала до парламента и станала негов началник. С всяко свое изказване тя все повече затвърждавала прякора си ПКП, особено акцентирайки на първото „П“, тъй като за второто „П“ вече била на възраст.