Здравей, Бойче!
Сега, когато пиша тези редове и пържа сланинка с лук, душата ми ридае!
Защо си толкова далеч, чак на корта в твоята, “Борисова” градина!
Да, немските мъже са прецизни, правят мерцедеси, но за какво са ми?!
Като не могат един буркан, с туршията дето ми подари, да отворят!
И това ми било охрана, пфу! Ти си охрана! Ти пазиш жената до теб!
Ти се грижиш за нея, тоест, за мен!
Как само ходиш и плашиш, като горила си! Как само миришеш на истинска, мъжка пот, напръскана с френски парфюм!
Сещам за момента, когато бях самотна и ти долетя с бистришките тигри, направо от зеления килим на стадиона в Банкя! Боже какъв купон стана! Нищо, че дори арийските служби още не могат да изчистят повръщаното по тавана и ще трябва да викам МОСАД!
Обичам те, любима моя горило! Ти си моят Дан Колов, ти си моят Чък Норис! Ти си това, заради което си струва да виждам слънцето сутринта, в задимената от запържено кухня, докато ти сереш!
Искам да ти призная нещо! Нищо, че няма да ме разбереш!
Ти за мен си това, което е гравитацията за Земята и Слънцето, което е електромагнитната индукция за Тесла, което е силното ядрено взаимодействие за химичните елементи, което е за човечеството Мерцeдес GL420… Това последното поне, ще го разбереш!
Обичам те, оставам твоя и само твоя! Твоето космато немско момиче, което хърка като теб!
Чакам те!
ПП. Трябва да свършвам, че сланината загоря! Чао и до скоро!