Кану добре, но защо каяк?
(...и то по Струма)
(...и то по Струма)
Не мога да не споделя. Днес ходих до базата на Струма. Още не бях привършил първото кебапче и се появиха някакви “състезатели” с каяци. Ясно помня номера на първата лодка – 69. Не за друго, а защото после се оказа, че е била 96. Горките хора, но както и да е, оказаха се гърци...По принцип Струма не е много семейно място, там ходят най-вече хора, които искат да си изкарат весело. Едни такива веселяци се появиха с някаква странна лодка, дълга като тези във Венеция. Пича бодваше една дълга пръчка във водата и отбутваше лодката напред. На носа седяха две девойки и се кикотеха, лайквайки някакви неща във фейсбук. Момчето, очевидно за да направи по-голямо впечатление от фейсбук, влагаше все повече и повече усилия в отбутването на лодката. Беше елегантно облечен, спортно сако от кадифе, памучен панталон и шалче на врата. Явно никое от момичетата не беше негова жена, защото се беше постарал да изглежда добре. Набираше се на кола, почти полазваше по него и после майсторски избутваше лодката напред. Беше добър и явно осъзнаваше това, защото усилията му се удвояваха с всяка минута. Набираше се на кола и буташе лодката, набираше се и буташе... Беше добър добър, признавам. Но и малко самонадеян. В някакъв момент кола заседна в тинята. Нашия човек се опита да го издърпа, но не бих казал, че успя. С последни усилия пича се опита да задържи пръчката, но уви, лодката продължи напред по течението, оставяйки го да виси насред реката... Никога няма да забравя тези очи. Изразяваха не просто изненада, а някаква безмерна вяра, че има отвъден живот. Докато момчето си висеше самотен, потънал във вечността на изтичащата вода, колът малко по малко потъваше в реката. ...А лодката с девойките, загледани във фейсбук, се отдалечаваше бавно, но безвъзвратно... Тези очи! Наистина няма да ги забравя!
Лайк Дж.Дж.
