ИСТИНАТА!

КАК ЦИПРАСЧКО СЕ ПОДХЛЪЗНА А ВЕЩИЦАТА СЕ СМЕЕШЕ

 

Варуфакис седеше на брега на реката и с пръчица очертаваше кръгчета на пясъка, след което ги пресичаше с чертичка. Преминаващият наблизо Ципрасчко го забеляза и отиде до него, лапайки солетки.

 

-Скъпи Варуфаки, какво правиш?

-Дай една солета! ...Не ти ли се струва странно?

-Кое?

-Всеки път когато направя кръгче то става на кръгче. Но когато го пресека с чертичка, стават два резена лимон.

-Странно?!

-А като изтрия чертичката, пак е кръгче.

-А като махнеш и кръгчето е нищо... пясък, няма лимони!

-На къде отива света, Ципрасчко!

-Накъде?

-На север! Дай една солета!

-А на юг?

-Определи “юг”?!

-“Надолу” - на картата...

-Ми значи на “юг” отива надолу, а на север е нагоре. Дай още една солета.

-Варуфаки, да не те тревожа, ама седиш в блато и бавно потъваш.

-Е че ти също си до мен, в блатото... И ти потъваш...

-Искаш да кажеш, че отиваме на юг?

-Не, надолу...

-Я, някаква преминаваща вещица... може да ни измъкне, да ни подаде ръка...

-Оооо, аз я познавам. Фрау Меркель, фрау... фра.. фр... ф...

 

Вещицата погледна двамата удавници, изкикоти се и веднага звънна по мобилния.

-Обамушка, всичко е ок! Сготвени са!