Thursday, September 30, 2021

 


Сиромахов завърши новата си пиеса.


И знаете ли, кое е най-смешното в нея? Ами че я завърши. Дори само това вече е смешно, да не говорим за самата пиеса.


От студент го помня, когато завърши ремонта на таванската си стая. Още по цвета познах, че тоя човек притежава страхотно чувство за хумор. Сега вече притежава и куче, котка, рибки, деца и дори жена, и не си и помислям, какво щеше да е, ако нямаше такова чувство за хумор с тази гарсониера. Въпреки, че не то го накара да си купи и барабани, а любовта му към Шопен и съседите. Но пък отново чувството му за хумор е това, което той толкова умело използва, когато жена му оня ден го цапардоса с чинела в главата, задето не е изхвърлил боклука.


Затова...


Аз ще отида да я гледам тая пиеса! Не ме интересува дали ще я поставят или не.


Щото и аз имам чувство за хумор.

А вие?


Thursday, July 8, 2021

 





ИСТИНАТА!

КАК ЦИПРАСЧКО СЕ ПОДХЛЪЗНА А ВЕЩИЦАТА СЕ СМЕЕШЕ

 

Варуфакис седеше на брега на реката и с пръчица очертаваше кръгчета на пясъка, след което ги пресичаше с чертичка. Преминаващият наблизо Ципрасчко го забеляза и отиде до него, лапайки солетки.

 

-Скъпи Варуфаки, какво правиш?


-Дай една солета! ...Не ти ли се струва странно?


-Кое?


-Всеки път когато направя кръгче то става на кръгче. Но когато го пресека с чертичка, стават два резена лимон.


-Странно?!


-А като изтрия чертичката, пак е кръгче.


-А като махнеш и кръгчето е нищо... пясък, няма лимони!


-На къде отива света, Ципрасчко!


-Накъде?


-На север! Дай една солета!


-А на юг?


-Определи “юг”?!


-“Надолу” - на картата...


-Ми значи на “юг” отива надолу, а на север е нагоре. Дай още една солета.


-Варуфаки, да не те тревожа, ама седиш в блато и бавно потъваш.


-Е че ти също си до мен, в блатото... И ти потъваш...


-Искаш да кажеш, че отиваме на юг?


-Не, надолу...


-Я, някаква преминаваща вещица... може да ни измъкне, да ни подаде ръка...


-Оооо, аз я познавам. Фрау Меркель, фрау... фра.. фр... ф...

 

Вещицата погледна двамата удавници, изкикоти се и веднага звънна по мобилния.

-Обамушка, всичко е ок! Сготвени са!


Monday, June 28, 2021

 



ИСТИНАТА И ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ГЪРЦИЯ! 
И КАК ЩЕ СЕ СПАСЯТ!


Ципрас се бе излегнал на стола и разсеяно изучаваше тавана на стаята. Положението беше безнадежно, но не точно с тавана. По-рано през деня, на улицата, циганка-гадателка му бе подала телефон и той внезапно се сети за него. Извади го от джоба си и го загледа. Стандартните 10 цифри, обикновена нокия с фенерче. Любопитството на Ципрас го загъделичка и той натисна бутона със зелената слушалка. Моментално се чу приятен женски глас:


-За връзка с г-н Варуфакис, изберете “1” и задръжте, защото е мега зает. За да го пратите по дяволите натиснете “2”, много пъти, защото е нечувствителен към забележки. За молба за кредит от Меркел натиснете много, ама много внимателно, бутон 3. Бутони от “4” до “7” са вече забранени от МВФ. С бутон “8” получавате по сметка 60 евро, но в турски лири. За свирка от Ердоган, натиснете “9”.


-Мамка му, точно “9” не работи – изруга Ципрас и започна настървено да натиска 2.


-К’во стаа бе мой човек – чу се гласа на Бойко. Искал си да ме видиш, демек чуеш, де?


-Бойко? Ти ли си? Аз мислех, че “2” е за Варуфаката?


-Мислил, мислил... Една патка така мислила, мислила и накрая станала на гъши дроб!


-...ъ... на патешки пастет?


-Е така де, така. Кат не мое да стане на свинско контра филе...


Ципрас натисна червената слушалка, а от телефона се чу гласът на Цветан Цветанов:


-Пич видехте!


Ципрас натисна отново червената слушалка и разговорът прекъсна. След това се огледа наоколо и внимателно, ама много внимателно, натисна “3”.


-Фрау Меркел! – чу се мигновенен, сякаш оръдеен изстрел.


-Здравей, аз Ципрас. Иска пари...


Бойко погледна към голата Меркел, стана от леглото и ядно й нареди:


-Ангелче, дай му бе, дай му, та най-сетне да миряса и да спре да ни прекъсва, дейба и фльонгата, дейба и райбера!

-Г-н Ципрас, имате ги, ауфвидерзийн! - нетърпеливо трясна слушалката Меркел.


...to be continued

Saturday, June 19, 2021

Конферентен разговор в Европа

Kъсно вечерта. Путин, Меркел, Ципрас и Варуфакис.


Варуфакис: Е не можем ли да ви компенсираме по друг начин? Ще идвате на почивка безплатно...

Меркел: ...в следващите 3 000 години ли?

Ципрас: Е какво, не точно вие, но вашите наследници...

Путин: Техните наследници ще са руснаци! Само да го имате предвид!

Меркел: Що, нещо сте намислили ли?

Ципрас: Ние не!

Варуфакис: Опазил ни Господ да мислим!

Путин: Нищо не сме намислили. Но искаме да закупим 5 000 винетки за тежка верижна техника за магистралите на Германия. С отстъпка!

Меркел: Повече от 5% не мога да дам. А визи?

Путин: На танковете не им трябват!

Ципрас: Господа, отклоняваме се от плана...

Варуфакис: Тия се неандерталци, не мислят по нашия въпрос...

Ципрас (тихичко): трай си, тъкмо преместват темата...

Варуфакис: Да има война ли?!

Ципрас: А ти можеш ли да платиш дъкга?! Нали не си идиот?

Меркел: Двамата сте!

Путин: Тримата!

Обама: Четиримата!

Рокфелер: Всички вие!

Ротшилд: Всички!

Saturday, June 12, 2021

 


Интервю с Киро Картофа

Г-н Картоф, в коя историческа епоха бихте желали да живеете, различна от днешната?

-В Люлин 6. Много по-различно е от Люлин 3.

Кой е любимият ви литературен герой?
-Сандокан. Сандокан от Овча Купел! Мега! Ма се ми се иска до го вида в Люлин 6 к’ъв е ербап...

На кой наш съвременник симпатизирате?
-На Миткото Петното от Зона-та... Мега пич! Жалко, че го гръмнаха.

Събитието, което най-силно ви е впечатлило?
-iPhone-6-цата! Мега!

Коя книга бихте взели със себе си на необитаем остров?
-Телефонния указател на Токио. Ще гори най-дълго... ако нема съчки...

С кое свое постижение се гордеете най-много?
-Като пикам и като уцелвам чинията! Жената поне не ми пили...

Какво най-много цените у приятелите си?
-Гошо Якото има ебати готината плазма, пеесе инча... Мега! Обаче Митака Грозното има супер Форд Мустанг... абе чуда се...

Вашият най-голям недостатък?
-Жената. Много е зле горката... чете некви книги... Абе задръстена!

Най-хубавият подарък, който сте получавали?
-Като не ме гепиха ония ден фуражките! Аз аз минах с беемвето с 200, бати! Кютуци... Бавни кютуци, бааавни!

Какво най-много ви изморява?
-Работата. А като спя не се изморявам. Сигурно е странно...?

Любимият ви град?
-Без фуражки!

Най-големият ви талант?
-Касите. Абе въобще всякакви касови брави.

Какво не ви достига до пълното щастие?
-Искам да дигна 250 се бавареца... Ма жената все ме прави луд, ако съм над 60. Крава! Ей т’ва е крава! Една крава по-малко, ей т’ва е пълното щастие!

Вашият най-голям страх?
-Че ше ми падне акумулатораa във важен момент. Точно като бегам. Ебати гадния сън! Зат’ва винаги нося акумулатор с мене си. Ей така, да съм сигурен...

Благодаря ви за това интервю г-н Катроф
-И аз на тебе! Имаш ли ток за ай-фона? Мога да ти пусна малко от акумулатора?

Sunday, May 30, 2021

 

Интервю с г-н Бойко

Г-н Борисов, багодаря ви за тази възможност!

-Мойто момиче, аз колкото съм по телевизиите, те в Гугъл немат толко памет да ме запомнат!


Г-н Борисов...

-Абе ше ми казваш г-н Бойко! Ма само за теб, щото си егати готината пача...


Г-н Бойко, вашите планове са да строите магистрали...

-Абе маце, нали и ти искаш да стигаш по-бързо до с. Лозенец? До Истанбул, до Арапя... Естествено ни требват магистрали. За к’во щи е по ниския ток, като нема къде да го харчиш?


Но, г-н Бойко, цената на тока се вдига?

-И к’во от тва? Асфалта си седи, ни вода иска, ни ток!


Ама г-н Бойко, хората са бедни нямат пари за...

-Кой няма пари? Нямат тея дето нямат пари, а другите са си добре! И гласуват за нас! Всеки път като гласуват!


Какво мислите за Русия?

-Нищо не мисла. Не само за Русия.


А какво ви е отношението към Русия?

-Американците платиха повече, аз какво съм виновен? Иначе щях да съм в панделата...


Г-н Бойко, имате ли жена до себе си, след Цвети?

-Мойто момиче, нема кво да ме сваляш. Само кажи, че ме харесваш, ма аз си го знам... Всички жени ме харесват! Е, без Фидосова, ма то това жена ли е, то си е широколентов път, междуградски...


Г-н Бойко, ще успеете ли да “вдигнете” промишлеността на крака?

-Моме, моме... естествено, нали в “Статистиката” шеф е тоя... абе, тоя дето ритахме там... абе на Царско Село... Абе... бе к’во значение има?! Ние нали изпълняваме американските задачки-закачки... и те нема да ме опанделат... Всичко си е готино!


Благодаря ви г-н Бойко!

-Ааа, не така, не с некви неразбираеми фрази, легай сега тука...!

Thursday, May 20, 2021

 


СОФИЯ!


Не си ти, ако не си ядосан, че Вселената се разширява, а София не!


Съжалявам, но София съществува само за да мога да дойда тук и да си паркирам пред гаража ти!


София била мръсна!? Ха! Това не е мръсотия, а патина! Милиони тонове патина.


Софиянци си мислят, че са над другите. Защото не забравят, че отдолу е Африка.


Ако си истински софиянец – кажи го на летището в Торонто. Няма как да не си с привилегии. ... Прииждащите там китайци не идват от София, все пак…


Защо софиянци от Пловдив не обичат софиянци от Перник? Елементарно. Делят една територия.


Чувстваш се софиянец, защото вече си тук? Ми то и софиянци така, си мислят, че са жители на света!


София била като след бомбардировка… Бля-бля! По-скоро прилича като след ядрен удар!


Обичаш София, ако си софиянец. Но само с любов не можеш да се изхраниш. Затова ходиш и другаде, но винаги със снимка на София в джоба.


София ли? Най-добрата столица в света от най-лошите в света!


Ако Ботев беше софиянец, нямаше да е само улица, а паметник!


Ако Левски беше софиянец щеше да се скрие в кино “Сердика”, сега “Хаят”, вместо да го гепят!


Папата щял да идва догодина.

Ми да идва. Ще бъде в София след Металика и след Слаш!


Слаш ми звъня от Боровец. Не му вдигнах. К'во да си кажем? Аз съм в София, той в не’къв изпърдян Боровец.

Thursday, April 22, 2021


Кану добре, но защо каяк? (...и то по Струма)

Не мога да не споделя. Днес ходих до каякинг базата на Струма. Още не бях привършил първото кебапче и се появиха някакви “състезатели” с каяци. Ясно помня номера на първата лодка – 69. Не за друго, а защото после се оказа, че е била 96. Горките хора, но както и да е, оказаха се гърци...

По принцип Струма не е много семейно място, там ходят най-вече хора, които искат да си изкарат весело. Едни такива веселяци се появиха с някаква странна лодка, дълга като тези във Венеция. Пича бодваше една дълга пръчка във водата и отбутваше лодката напред. На носа седяха две девойки и се кикотеха, лайквайки някакви неща във фейсбук. Момчето, очевидно за да направи по-голямо впечатление от фейсбук, влагаше все повече и повече усилия в отбутването на лодката. Беше елегантно облечен, спортно сако от кадифе, памучен панталон и шалче на врата. Явно никое от момичетата не беше негова жена, защото се беше постарал да изглежда добре. Набираше се на кола, почти полазваше по него и после майсторски избутваше лодката напред. Беше добър и явно осъзнаваше това, защото усилията му се удвояваха с всяка минута. Набираше се на кола и буташе лодката, набираше се и буташе... Беше добър добър, признавам. Но и малко самонадеян. В някакъв момент кола заседна в тинята. Нашия човек се опита да го издърпа, но не бих казал, че успя. С последни усилия пича се опита да задържи пръчката, но уви, лодката продължи напред по течението, оставяйки го да виси насред реката... 

Никога няма да забравя тези очи. Изразяваха не просто изненада, а някаква безмерна вяра, че има отвъден живот. Докато момчето си висеше самотен, потънал във вечността на изтичащата вода, колът малко по малко потъваше в реката. ...А лодката с девойките, загледани във фейсбук, се отдалечаваше бавно, но безвъзвратно... Тези очи! Наистина няма да ги забравя!

Лайк, Дж.Дж.


Wednesday, April 21, 2021

 


Познаваме се слабо...

 

Трето действие ни пренася хиляда години по-късно, когато скелетите на Ромео и Жулиета лежат впити един в друг, притиснати от два седимента базалт.

 

Познаваме се слабо. Засичали сме се няколко пъти в мебелната къща, но тогава все още не знаех, че точно това ще е чекмеджето на Бойко.

 

Млада семейна двойка атоми уран си седели в парка и най-сладко си се полуразпадали.

 

Как въобще заспиват сумнамбулите? Не ги ли е страх? Ами ако хванат самолета и се озоват в центъра на Рио по пижама?

 

Вчера късно вечерта, българският Айнщайн, Въцо Въцов от Чепръчене обори Теорията на относителността. Въпреки, че според него самият, той бил относително трезвен, ударът с тиган от страна на жена му се оказал доста абсолютен.

 

Кой каза, че няма да има сняг?! Ще има! Ток няма да има.

 

Световен производител на електроника от Тайван изтегля от пазара 15 000 буркана с двуядрени печурки.

 

Заради снега, стотици селища от Западна Европа останаха откъснати от фейсбук.

 

Сто киловолта ток бедства второ денонощие и не може да достигне до нито едно селище.

 

в. Стандарт: "Бойко посрещна 2012 г. в кабинета си с боксьори."

Пирогов: Боксьорите са стабилизирани, няма опасност за живота им.

 

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ: Във връзка с неотложен ангажимент на Бойко за датата 21.12.2012, маите променят своето предсказание за 22.12.2021, следобед.

 


Картините на Швайщайгер

1884-1945


Повечето художествени експерти определят творчеството на Швайщайгер като рядък микс на багри и платно. „Картини, които са ценни не само заради огромното количество маслени бои, които художникът е ползвал” – твърдят те.


Въпреки, че все още има специалисти, които недоумяват защо Хайнц Харолд Швайщайгер е нарисувал 278 напълно еднакви шедьовъра.


Някои го отдават на смутните времена, в които е живял. Според тях авторът, очаквайки поне две световни войни и редица по-малки военни конфилкти и конфликтчета, е искал да се застрахова, че поне една от картините му ще пребъде през времето.


Много интересна хипотеза споделя лелята на Швайщайгер – веднага след като художникът е записал да следва икономика той започнал отчаяно да търси начин картините му да намалят своята цена след смъртта му. Така повече негови ценители щели да могат да закупят от платната му. При предполагаема цена от около 278 милиона марки за картина, художникът е вярвал, че ще трябва да нарисува 278 напълно еднакви картини, така, че цената на бройка да падне до около милион.


Разбира се, не всички колекционери и специалисти застъпват тази теза. Много от тях просто вярват в пословичната склероза на Швайщайгер.


Но така или иначе, днес, всички ние сме наследници на едно невероятно творчесто, на един невероятен подход към платното.


На търга, организират от Сотбис, цялата колецкия на автора бе закупена от компанията Ранк Ксерокс.

 

Saturday, April 17, 2021

 


 ПКП

Цвета Де Кърджали е родена в далечната и не толкова романтична 1076. Невръстното момиче от рано се увлича по занаятчийството. От малка майстори стомни, гърнета и вази. В по-зряла тийнейджърска възраст открива за себе си метала и започва да поцинкова. В началото без особен търговски успех, но със започването на Първия Кръстоносен Поход от 1096 идват първите по-сериозни финансови удари. По онова време поцинкованите кофи вървели като топла вода, която разбира се, тогава била студена. Рицарите масово купували кофи, както за да ги ползват за шлемове, така и за да си киснат краката и да премахват пришките. 

Излизането на френския пазар за поцинковане позволило на Цвета Де Кърджали да изгради имидж. Десетки хиляди френски благородници се възползвали от услугите й. Със спечелените пари Цвета участвала в капитала на Богомилското движение, с надеждата на по-късен етап да стане член на техния парламент, а защо не и председател. За съжаление, заради не особено силния й интелект, била заклеймена от местен необразован велможа за проста, кърджалийска и още нещо… Прякорът й лепнал така, както поцинкова кофа на главата на рицар и останал за цял живот.

 

След първото си прераждане, вече по-известна като ПКП, тя нямала този феноменален успех. Причината била, че се преродила по време на Социалистическата Българска Република. Указ 56 все още не бил издаден, а без частен бизнес на Цвета Де Кърджали не оставало нищо друго освен да стане редови проектант на кофи. Макар и поцинковани, кофите нямали успеха от преди прераждането. Масово били купувани от селяни и ползвани за дейности със съмнителен аристократичен ефект – хранене на животни, събиране на боклук, вадене на кисело зеле от каче.

 

В отчаянието си ПКП станала комунистка, а след преврата от 1989 се пребоядисала на демократка. Успехите й от последните години вече не били свързани с материалното и поцинковането, а с духовното. Свързана неразривно със своя духовен водач и учител Боци Де Банкя, Цвета Де Кърджали все пак се добрала до парламента и станала негов началник. С всяко свое изказване тя все повече затвърждавала прякора си ПКП, особено акцентирайки на първото „П“, тъй като за второто „П“ вече била на възраст.