Г-Н РЕЗИДЕНТЪТ

Г-н Резидент, чувствате ли се щастлив?
-Разбира се. Имам толкова много имоти по морето!
 
Имах предвид като Резидент на Блъфария...
-Естествено, че съм щастлив. Все пак съм Резидент на 
Блъфария, аз все пак живея тук, т.е. ей там! (сочи)
 
В коя историческа епоха бихте искали да живеете?
-На Скалистите планини. Много ми напомнят родните ми Родопи. Някак тайнствени и толкова извисени над морското равнище! (гледа тайнствено нагоре)
 
Но вие сте по-скоро от Рила?
-Е, те всички планини са еднакви... ако не бяха различно високи, искам да кажа...
 
Коя книга бихте взели със себе си на необитаем остров?
-Телефонния указател. За да знам на кого да звънна да ме спаси, защото съм си много важен.
 
Вашият типичен следобед?
-Същия като сутринта – безмислено лежерен. (протяга се по женски)
 
Човекът на когото имате най-голямо доверие?
-Тотка, долу от столовата – винаги ми избира най-крехката пържола. Досега не ме е подвеждала! Е, то не се знае де, за всичко има първи път, някой ден може да ме подведе и тогава ще я уволня, гадта!
 
 Най-големият ви страх?
-След страха от тъмното, най-много ме е страх през деня.
 
Какво бихте искали да предадете на бъдещите поколения?
-Нищо. Резидентът не предава никога! Той е мъж на честта! 
Или жена на честта, ако е жена.
 
Кое свое качество цените най-много?
-Мога да стигна до тоалетната на резиденството и със затворени очи. Много добре се ориентирам.
 
Богат човек ли сте?
-Не съвсем. Само половин България работи за нас с Б., другата бачка за Доган. Но и това някой ден ще се промени! (тупа нежно по масата)
 
Кое последното нещо, което искате да споделите с нас?
-Парите си.
 
Благодаря ви за това интервю, г-н Резидент.
-Благодарéн да сте!
 
Искате да кажете благословен?!
-Не е ли същото? (объркан е)