ИСТИНАТА!
КАК ЦИПРАСЧКО СЕ ПОДХЛЪЗНА А ВЕЩИЦАТА СЕ СМЕЕШЕ
Варуфакис седеше на брега на реката и с пръчица очертаваше кръгчета на пясъка, след което ги пресичаше с чертичка. Преминаващият наблизо Ципрасчко го забеляза и отиде до него, лапайки солетки.
-Скъпи Варуфаки, какво правиш?
-Дай една солета! ...Не ти ли се струва странно?
-Кое?
-Всеки път когато направя кръгче то става на кръгче. Но когато го пресека с чертичка, стават два резена лимон.
-Странно?!
-А като изтрия чертичката, пак е кръгче.
-А като махнеш и кръгчето е нищо... пясък, няма лимони!
-На къде отива света, Ципрасчко!
-Накъде?
-На север! Дай една солета!
-А на юг?
-Определи “юг”?!
-“Надолу” - на картата...
-Ми значи на “юг” отива надолу, а на север е нагоре. Дай още една солета.
-Варуфаки, да не те тревожа, ама седиш в блато и бавно потъваш.
-Е, че ти също си до мен, в блатото... И ти потъваш...
-Искаш да кажеш, че отиваме на юг?
-Не, надолу...
-Я, някаква преминаваща вещица... може да ни измъкне, да ни подаде ръка...
-Оооо, аз я познавам. Фрау Меркель, фрау... фра.. фр... ф...
Вещицата погледна двамата удавници, изкикоти се и веднага звънна по мобилния.
-Блеки, всичко е ок! Сготвени са! ...добре де, не си черен, само си афроамерикан...