ПРЕДАВА РАДИО ВЕСЕЛИНА

Цветан Цветанов се беше излегнал приятно на канапето и се наслаждаваше на радио “Веселина”, когато телефонът внезапно извъня.

ДАНС!

Новините бяха извънредни, шокиращи!

Цветанов набързо наметна горнището на анцуга и спешно се отправи към Банкя.


*** Еден саат, по-късно***

-Влези, влези! – без да се обръща, се провикна Бойко, целият обгърнат в пушек и продължи да обръща кебапчетата на барбекюто в градината.

Цветанов помаха с ръка за да прогони дима и започна.

-Шефе, ДАНС се обадиха. Много кофти новини, шефе!

-К’во му е кофти бе, пич! Бе 'земи една чиния и идвай да ти сложа малко “мамбу булгариано, ооо мамбуу...”, хахаха! – развеселен и припявайки, го подкани Борисов.

-Шефе, новините верно са зле. Идват извънземни!

-Бе к’ви извънземни бе, ше ме праиш да умиргам от смех, бе, дееба!

-Не бе, шефе! Верно е! Летяща чиния е кацнала пред сградата на министерски съвет!

-Аре, взимай и ти една летяща чиния, ей от там – Бойко посочи масата в двора, докато чевръсто продължаваше да обръща кебапчетата, все така обгърнат в загадъчен дим, продължи. – И почвай да кльопаш! – подсмигна мега премиерът.

-Ама шефе, извънземните са кацнали...

-Абе ти сериозно ли, бе?! Аре, стига с тия! И аз съм чел Винету, там нема извънземни, има само индианци! – Бойко леко се жегна.

-Ама шефе, тия не са от книгата, тея идват от космоса!

-Бе ти... – Борисов най-сетне се обърна и вече беше доста по-сериозен. – Ти... Бе...! Tи сериозно ли ми говориш или те е ударила жегата?! Нали ви казах да се пазите и да ходите с шапки, бе!

-Не се шегувам шефе и не съм слънчасал! Тия, интропланетяните, верно са кацнали на Дондуков.

-Ама от коя страна?

-Как от коя?

-Ами пред нас или пред Президентството?

-Ами повече откъм Президенството, ама застъпват и платното пред нас.

-Тогава да се оправя клоуна, ше му се не знае и мишока, Плевню  плевнята, хахаха!

-Шефе, него жената няма да го пусне да излезе толкова късно... Плевнелиев е все пак, стах го е, пък и са в развод с оная, та ептем нема да дойде... да не го 
пребие, точно накрая на мандата, та да стане за смях...

-Сефте! - промърмори на носа си Баце.

После се обърна към Цветанов, направи най-киселата физиономия на която беше способен и продължи.

-Ей! Абе, с едни извънземни не можете да се оправите бе! Все аз! С НАТО, с Обама, с Хилъри... айде с Меркел, кеф, ама... Сега пък с извънземни... Бе за какво съм ви сложил там? – направи пауза и с леко объркан жест, поясни – дето съм ви сложил!

-Мише – провикна се Бойко към полугола манкененка излегнала се на шезлонг до басейна – ше довършиш ли кебапчетата, че имам малко работа, трябва да се видя с едни извънземни!



***Десет минути по-късно, след бясно шофиране***



-Аре, излизайте! – прозвуча железният тембър на Борисов, докато чукаше на вратата на космическия кораб, кацнал на Дондуков.

-Вътре нема никой! – отвърнаха изплашени гласове.

-Цецо! – обърна се Борисов към Цветанов. - Вътре немало никой, бе!

-Ама шефе, как нема, като некой казва, че нема никой. Значи, сигурно има некой? – не без доза интелигетност, добави Цветанов.

Бойко изгледа замислено Цецо, обърна се и силно захлопа по вратата на кораба.

-Абе, ей! Я да излизате от там и да не ми се праите на хитри! Даже Цецо се сети, че сте тук!

-Не искаме, страх ни е! – отвърнаха инопланетяните.

-Е, що тогава сте кацнали баш тука бе, на пъпа Европата?! Да се чуда к’во да ви прааа! 

“Бати и късмета” – каза на себе си Борисов и продължи строго.

-Що не кацнахте некъде извън Европа?! А?! У Лондон, У Сахара, у Тутракан...

-Шефе, Тутракан е в района на 88-мо РПУ... – се опита да добави Цветанов, но бе скастрен категорично.

-Трай бе! – ядосано го погледна Борисов и отново поде да разпитва пришълците – Що не у Лондон?!

-Шефе – чу се плах глас от вътрешността на космолета. - Свърши ни дизела, а в Лондон е много скъп. Искахме да заредим в Бургас, при “Марешки”. Там е най-евтино, все пак.

-Бе к’ви извънземни сте вие бе, да ви е..ба! Като немате пари, задето сте тръгнали, бе!?

-Студенти сме, пътуваме за Андромеда, на почивка.

Борисов погледна въпросително Цветанов, но и той не се сети за град “Андромеда”.

-Аре, не на нас тия! То ни е ясно, че пътувате за Слънчака, ама ви е срам да си кажете.

-Цецо – обърна се Бойко към Цветанов – Звънни на митниците, да им дадат да заредят дизел колкото искат. При “Марешки”, аре, от мен да мине!

-Ама шефе...

-Нема шефе, нема мефе! И аз съм бил студент и аз съм ходил на Слънчака и съм нямал кинти!

-Ок, шефе! То и аз... не съм бил студент и съм ходил на Слънчака безпаричен и без 6 апартамента и асансьор...

-Благодаря Ви господин Борисов! – чуха се радостните гласове на инопланетяните. – Хора като вас трябва да управляват тази странна държава, а не разни дръндофляци!

Бойко и Цецо се спогледаха, но в погледите им се четеше пълно объркване. Бойко най-накрая махна с ръка и заповяда.

-Бе да зареждат! Са... хем са прави, хем са... прави! Аре, че бързам за мачлето на Тигрите!

-Слушам шефе! – козирува Цветанов, разкопча анцуга наполовина и се обади на ДАНС.

– Шефа тръгва за мача, повтарям, шефа тръгва за мача! Да паднете с три гола, повтарям да....

***А в това време, накъде в Андромеда, в една студенстска стая***

-Аре бе, ше играеме ли на белот или не, к'во стана с тия шматки?

-Ей ся идват, отидоха да заредят при “Марешки”...