Бел Хакер

-Алоу, Марче! Там ли си, ма?

-За тебе съм тук, Бойче! Но иначе се крия от Паркинсон!

-Бе къв’е тоа бе, ше го сгъна!

-Не можеш! Както и да е, казвай! Какво има, скъпи?

-Как да не моа, ма!?! Моа! Ше го сгъна не, ами... Ама ме нападнà бел хакер...

-Бял какво?

-Хакер, ма! Уффф... Офцо, офцооо... Немкиня си беше и немкиня си останà! Абе това е хакер ма, ама е бел!

-Не те разбирам, но кажи? Нас ни нападат само хакери, но не са бели.

-Ми щот сте назаде, ей зат’ва! А у нас вече са бели!

-И? Да пратя ли Бундесфера да помага?

-Аре стига, ма! Паркинсон, Бундесфера... Мене ме няма три дни и ебати, тия те налазихà...

-Ама това не са...

-Нема не са, нема са! Искам те само за мен! Баси! И стига си треперилà! Кàжи ся, кв’о правим с белия хакер? Че мамата си трака, а ме чакат за белот къде Слънчака.

-Бойче, аз само мога да ти предам въздушни разтреперани целувки! А за хакера... Ами кажи, че е ваш човек!

-‘Бе ти луда ли си? Тоя умен човек! Кой ще повярва, че е от нашите?!

-Нищо мило, ти кажи, легни си, наспи се, пък утрото е по-мъдро от вечерта!

-Баси, звучиш ми като Педя Човек Лакът Брада, а не си лакът и педя...

-Бойче, послушай ме! Целувам те, трябва да се разтрепервам към летището, че ме чакат!

-Ахааа! Фанàх ли те, ма! И кой от двамата?!? Паркинсон или Бундесфера?