ЗАСЕДАНИЕ НА КРИЗИСНИЯ ЩАБ
Б.Б.: -Влизай Майтапчиев, влизай! Кантарев, и ти! Каскет
– ти чакай навън!
Ген.М.: -Генерал Мутафчиев! – другарю началник...
Проф.К.: -Професор Кантарждиев – господин шефе...
Б.Б.: -Аре са, не ми се праете, да не ви напрааа аз!
Докладвайте за оперативната обстановка!
Ген.М.: -Като генерал с пагони, да започна аз. Още
сутринта бе забелязана оперативно интересна бабичка, в района на предвходното
пространство на блок 37, вх. Г, кв. “Бозема”
Б.Б.: -Отличителни белези?
Проф.К.: -Повишено кръвно, спуснато перде на очите,
бастун в цвят дърво.
Ген.М.: -Бабичката се е движила, образно казано, на куц
крак, с понижена скорост, носила е голям плик. Изхвърлила го е в кофата за боклук.
Б.Б.: -Куция крак ли?
Проф.К.: -Не, плика.
Б.Б.: -Какво е имало в него?
Проф.К.: - В крака ли? Най-много вода в капачката на
коляното, господин...
Б.Б.: -В плика!
Ген.М.: -Не знаем!
Б.Б.: -Добре де, няма значение. Не може да знаете всичко.
Продължавайте!
Ген.М.: -След това бабичката се е придвижила към пейката
пред блока и е седнала.
Проф.К.: -Вероятно е, да е била изморена и да се е подготвяла
за голямото завръщане у дома, господин началник!
Б.Б.: -И?
Ген.М.: -След като седяла там в продължение на 10 минути
станала и влязла във входа на блока.
Проф.К.: -От там следите и се губят, господин началник.
Но предполагаме, че може би се е прибрала у дома за повторението на “Стъклен
живот” от 10.30 по Първа програма.
Б.Б.: -И с какво толкова, е оперативно интересна
бабичката, та ме занимавате?
Ген.М: - Около същия блок бяха забелязани и група млади лица в
черни якета с качулки, предлагащи на минаващите дечица някакви малки пакетчета
и нещо насипно като тютюн.
Б.Б.: -Айде сега, издребнявате! Всеки ли, когото видите,
ви е интересен оперативно! Това са глупости! Но виж, бабичката... Бабичката ме заинтригува...
Б.Б.: -Влизай Майтапчиев, влизай! Кантарев, и ти! Каскет
– ти чакай навън!
Ген.М.: -Генерал Мутафчиев! – другарю началник...
Проф.К.: -Професор Кантарждиев – господин шефе...
Б.Б.: -Аре са, не ми се праете, да не ви напрааа аз!
Докладвайте за оперативната обстановка!
Ген.М.: -Като генерал с пагони, да започна аз. Още
сутринта бе забелязана оперативно интересна бабичка, в района на предвходното
пространство на блок 37, вх. Г, кв. “Бозема”
Б.Б.: -Отличителни белези?
Проф.К.: -Повишено кръвно, спуснато перде на очите,
бастун в цвят дърво.
Ген.М.: -Бабичката се е движила, образно казано, на куц
крак, с понижена скорост, носила е голям плик. Изхвърлила го е в кофата за боклук.
Б.Б.: -Куция крак ли?
Проф.К.: -Не, плика.
Б.Б.: -Какво е имало в него?
Проф.К.: - В крака ли? Най-много вода в капачката на
коляното, господин...
Б.Б.: -В плика!
Ген.М.: -Не знаем!
Б.Б.: -Добре де, няма значение. Не може да знаете всичко.
Продължавайте!
Ген.М.: -След това бабичката се е придвижила към пейката
пред блока и е седнала.
Проф.К.: -Вероятно е, да е била изморена и да се е подготвяла
за голямото завръщане у дома, господин началник!
Б.Б.: -И?
Ген.М.: -След като седяла там в продължение на 10 минути
станала и влязла във входа на блока.
Проф.К.: -От там следите и се губят, господин началник.
Но предполагаме, че може би се е прибрала у дома за повторението на “Стъклен
живот” от 10.30 по Първа програма.
Б.Б.: -И с какво толкова, е оперативно интересна
бабичката, та ме занимавате?
Ген.М: - Около същия блок бяха забелязани и група млади лица в
черни якета с качулки, предлагащи на минаващите дечица някакви малки пакетчета
и нещо насипно като тютюн.
Б.Б.: -Айде сега, издребнявате! Всеки ли, когото видите,
ви е интересен оперативно! Това са глупости! Но виж, бабичката... Бабичката ме заинтригува...