СПИРОС
СУВЛАКИС ПОД КАРНТИНА 2
(Изявлението на Генерал Муфтар Гъзар)
Нощ. От къщата
на Спирос се дочуваха две равномерни хъркания. Едното с гръцки акцент, другото
бе непознато на Земята.
Безкрайно много мънички светлинки озаряваха тъмното като
катран небе. Дискът на Млечния път, състоящ се сякаш от милиарди мъждукащи
песъчинки, преминаваше от единия край на небето, чак до другия.
Спирос, Харис, а и останалите жители на Земята не знаеха,
а и нямаше как да знаят, че точно в този момент, по първи и втори информационен
радио канал на Слънчевата система, вървеше изявление на главата на карантинния
щаб – Генерал Муфтар Гъзар.
(Някъде в Слънчевата система)
-Записваш ли? Искам после да видя дали съм готин... -
тихо прошепна Муфтар към стоящ зад него лейтенант, като старателно бе покрил
микрофоните с ръка.
-Тъй вярно, другарю Генерал Гъзар! – отговори лейтенантът.
Муфтар Гъзар се прокашля веднъж-дваж, вдигна ръка от
микрофоните и тържествено обяви:
-Оооо! Оооо! Оооо! Оооо!
-Другарю Гъзар – прошепна едва доловимо военният зад
него. -Четете нататък. Това е рекламата на Ауди, в горния ляв ъгъл!
-Какво прави там?!? Защо е излязла в ъгъла? Повече да не
излиза!!! – просъска ядно Муфтар.
-И така, скъпи слънчосистемци! От днес нататък, всеки ден
или нощ, в зависимост от това къде се намирате, точно в този час или в други
часове по мой избор, ще правя редовни изявления относно обстановката с гравитационната
карантина в слънчевата ни Слънчева система. И ако сега, някъде е нощ и не ме
чувате, спокойно! И при вас слънцето ще изгрее, вече сме го решили! И вие ще ме
чуете!
Генерал Гъзар, пристегна възела на връзката си и с още
по-прокобно-важен глас, продължи.
-Уважаеми слънчосистемци! Искам най-отговорно да ви
уверя, че правим всичко възможно, да спрем въртенето на Юпитер, най-малко за 14
дни и да го карантинираме! Ако успеем, това за нас ще означава, че сме успяли.
А за вас, това ще означава много, но друго!
Ако успеем, гравитационното му
влияние ще намалее за цели 14 дни и съответно вирусната гравитация, проникнала
слънчевата ни Слънчева система ще ни подмине и ще отиде да прави пакости в съседните
нам системи, чумата и гравитацията да ги тръшнат! Това е лоша гравитация, на
нас тя не ни трябва, вреди ни. Нека условно я наречем черна. Ние ползваме само
добра гравитация! В нашите, свръх-военни среди, я наричаме бяла гравитация! Само бялата
гравитация, като една бяла лястовица, може да излиза и да гравитира около
лястовиче гнездо, т.е. около планетите и насам-натам, едно-друго!
-Виждам, че стотина космически кораба се готвят да
потеглят по маршрута Уран, Марс, Меркурий! Хич и да не ми се подготвят! Няма да
потеглят! Стотина хиляди се подготвят за религиозно поклонение на Енцелад!
Въобще да не се подготвят! Няма да се поклоняват!
В този момент телефона на генерал Гъзар звънна. Той
покри отново микрофоните с ръка и извади устройството от джоба си. На екрана пишеше
“Овца is calling”.
-Да, скъпа? Не, скъпа! Не мога в момента, скъпа! Слушам
те, скъпа? Да ритат топка на Йо? Не, не може! Няма да ходят и няма да я ритат!
И топката няма къде да ходи, да си седи у дома да я ритат! Ще ти звънна по-късно,
скъпа, в момента ставам известен. Не, няма да излизаш при приятелки! Не, и те
няма да идват при теб! Никакво излизане!
-Как не разбраха! – обърна се ядно генералът към военния зад него. Никакво излизане!
В това време, точно над главата на Муфтар Гъзар, започна
да се показва луната на Сатурн Титан.
Генералът погледна намръщен нагоре и ядно се разкрещя.
-Къде е тръгнала! Да спре! Да не се показва, да не изгрява,
да не излиза! Спрете я! За 14 дни, при потворно нарушение за 28! Веднага!
Безобразие! Така ли се излиза! Да влиза обратно, да залязва...
...Още цял час генерал Муфтар Гъзар кълнеше и крещеше срещу
изгряващата луна на Сатурн, а военният до него повтаряше “Тъй вярно, другарю
генерал!”, ала всичко бе без полза.
Титан тържествено зае половината нощно небе и ярко озари
тъмната част на своята планета!
