Angela...

-Алоу, Марче! Там ли си, ма?


-За тебе съм тук, Бойче! Но иначе се крия от Паркинсон!


-Бе къв’е тоа бе, ше го сгъна!


-Не можеш! Както и да е, казвай! Какво има, скъпи?


-Как да не моа, ма!?! Моа! Ше го сгъна не, ами... Ама ме нападнà бел хакер...


-Бял какво?


-Хакер, ма! Уффф... Офцо, офцооо... Немкиня си беше и немкиня си останà! Абе това е хакер ма, ама е бел!


-Не те разбирам, но кажи? Нас ни нападат само хакери, но не са бели.


-Ми щот сте назаде, ей зат’ва! А у нас вече са бели!


-И? Да пратя ли Бундесфера да помага?


-Аре стига, ма! Паркинсон, Бундесфера... Мене ме няма три дни и ебати, тия те налазиха...


-Ама това не са...


-Нема не са, нема са! Искам те само за мен! Баси! И стига си треперилà! Кàжи ся, кв’о правим с белия хакер? Че мамата си трака, а ме чакат за белот къде Слънчака.


-Бойче, аз само мога да ти предам въздушни разтреперани целувки! А за хакера... Ами кажи, че е ваш човек!


-‘Бе ти луда ли си? Тоя умен човек! Кой ще повярва, че е от нашите?!


-Нищо мило, ти кажи, легни си, наспи се, пък утрото е по-мъдро от вечерта!


-Баси, звучиш ми като Педя Човек Лакът Брада, а не си лакът и педя...


-Бойче, послушай ме! Целувам те, трябва да се разтрепервам към летището, че ме чакат!


-Ахааа! Фанàах ли те, ма! И кой от двамата?!? Паркинсон или Бундесфера?


-Никой, Бойче, никой. Ih Liebe само dih!