Интервю с г-н Айвънхоу (рицар по чл. 64)
...на Арапя
Г-н Айвънхоу...
-Само Иво, моля, не съм сигурен, дали фамилията ми вече не е с авторски права.
Г-н Иво, заварваме ви на Арапя?
-Естествено. Вие сте тук, аз също, при това, по едно и също време. Нормално е да ме заварите. Елементарна Терория на относителността!
Теория, искате да кажете?
-Не! Терория. Едвам я научих, докато пътувах в рейс 88, като малък...
Научили сте я в автобуса, толкова бързо?
-Нито един рейс на автобус 88 не е кратък. Това да не ти е 280!
Какво правите тук, в Арапя?
-Изгарям. Общо взето, това е.
А сам ли изгаряте, имате ли човек до себе си?
-Сам изгарям. Другите се мажат. Женки, кво да ги правиш...
Какво е любимото ви нещо на Арапя?
-Че няма wi-fi. Иначе Гришо винаги може да ме намери за некви съвети по тениса и ми отиде и почивката и изгарянето. И после, що било чудно, че Маша взела него, а не мен.
Да поговорим за Маша?
-Какъв балкон!
Имах предвид Маша?!
-Е, да де!
Вие я оприличавате на балкон?
-Отчасти.
Кажете ми честно, влюбен ли сте в нея?
-В кого, в Маша? Определно, след мен си, ми е любима тя! Е, естествено след Теория на относителността... Често си я препочитам. Сутрин докато съм в тоалетната...
А Маша знае ли, че я харесвате? Че изпитвате чувства, по-силни и от тези към “относителността”?
-Е откъде да знае, като мейлът ми не работи от седмица! Нито имам Viber, Skype... Какво да се прави, скъсан оптичен кабел под Ламанша. Сега цялата ми любов е там, на края на кабела... Любов на дъното! Дано водолази скоро възстановят нашата любов!
Арапя! Защо ви привлича?
-Не знам. Арапя, само по себе си и като цяло си е една Арапя. Но, ако заместим кафето в 9 сутринта с бира, обяда с Мохито и вечерята в осем пак с биричка, Арапя очарова, не мислите ли?
А хората?
-Интелигентни. Тук даже спасителчетата са си от Люлин, а не от Черноморец, да речем.
Вашите бъдещи творчески планове?
-Да си пусна мустаци, общо взето, това е.
Благодаря ви за това интервю, бяхте безкрайно откровен!
-Нормално! Аз все пак съм рицар, макар и по заместване!