СТАРИЯТ СТОИЧКОВ И МОРЕТО

Г-н Стоичков, завараваме ви тук, в Мексиканския залив, на яхта. Какво правите?


-Моето момче, изучавам морето, какво друго!

Какво по-точно изучавате?


-Всяка една вълна, всяка една риба над кило и двеста! Стоичков не обича малките неща, ей!

Колко големи риби сте изучили вече?


-Момче, аз и да не съм ги изучил, те ме познават, бе! Виж само, ей тая там - как ме гледа втренчено! Мац пис, пис, мац... Явно ме знае от некъде...

Но тя е сдала Богу дух вече?!


-Видя ли, а още ме познава! Ей, голям съм бе! Само медузите не ме знаят, щото немат очи на дупето, а плуват с него нагоре.

Виждам, че пушите пури, ловите риба, играете шах...?!


-Не, шаха е на кучето и на онзи там, дето кара. Те двамата си играят. Не им се меся. Що да му давам акъл на кучето, да се оправя само!

Може би не ви харесва, защото е интелектуална игра?


-Актуална! ХаХаХа! Момчееее, ...аз колкото шахматни постановления на зеления килим съм сътворил, ти толко шах мата нема да сънуваш, бе! Келеш с келеш! Ей, голем си пич, кефиш мъ! Дай Ицо да ти стисне лапката!
(здрависват се)

Един последен въпрос. Какво е най-важното нещо за вас, в този период от живота ви?


-Елементарно, да не потънем!