Граф Турбо-Дизел II

 

Статистиците твърдят, че изобретяването на лекия автомобил било неизбежно, само въпрос на време и зъбни протези, предпазващи от друсане.

 

В началото обаче, това съвсем не изглеждало толкова романтично. Мнозина изобретатели от простолюдието жертвали своите бъбреци в името на каузата, но въпреки всичко целта оставала далечна.

 

Изключително лошите пътища по онова време (запазени и до днес в България), липсата на готовност за внос на карбуратори от Китай, както и наличието единствено на гориво, склонно да отнася водача рязко и право нагоре, спъвало работата.

 

Дори успешните, според разбиранията на изпитателите, пътувания, завършвали с развод или най-малкото със звучен удар с манивела от страна на благоверните, дръзнали да се повозят до своите любими мъже.

В крайна сметка всичко легнало на плещите на аристокрацията.

Граф Турбо-Дизел, всепризнат алкохолик, пиещ всичко, което тече, пръв дръзнал да се заеме с грандиозната задача. Или по-скоро жена му, която всячески се опитвала да го накара да остане трезвен за поне една сластна германска вечер изпълнена с перверзии и косми.

Тя разредила това, което графът пиел и често наричал "моят най-добър приятел" със суров петрол. Така се надявала веднъж завинаги да вкара мъжа си в правия път.

Без да знае, графът, в непринуден разговор на 6 бутилки шльокавица, решил да се изфука пред приятели. Сипал пиенето в карбуратора на онова, което след време щяло да бъде известно като автомобил, и подкарал из двора в гонитба с местните кокошки.

Историята мълчи какво по-точно се случило след това, но самият факт, че скоро на графът се родили 15-тина космати германски момиченца, говори сам по себе си.

Така до днес, когато навръх юбилея на дизеловото гориво /седмица след Великден/, почитаме турбото, дизела, както разбира се и немските дизелови мотори.