Кой не е чувал за Париж, този прекрасен град на брега на Сена?

Може би само американците.

Айфеловата кула, кралският дворец, Триумфалната арка...и безброй много други арки, макар и не толкова триумфални. Красота и обич от пръв подробен поглед. Тъй приятно е да почувстваш атмосферата на многоликия град пълен с китайци, заселници от колониите, а напоследък и хора от страната на Самсунг.

Живописните и лъкатушещи огромни улици, мириса на оловни изпарения, прахта и псуващите на френски шофьори неминуемо ти напомнят за родината и дома. И ти става мило и уютно!
Монмартр – този приказен хълм, пълен с араби, чужденци и черни, които продават чанти "Версачи".

Няма жена, която да не се почувства поласкана, когато я хареса мургав френски младеж и я заговори на толкова митичния и загадъчен арабски диалект и й предложи секс. Там, двамата... на хълма... А целият град е в краката им и единствено захвърлените навсякъде бутилки им напомнят, че все още са в града.
Опашката за Лувъра! Самото преживяване да си сред толкова много хора, повечето еднакви, кара кръвта ти да закипи от нежност и удоволствие. Няколкото часа чакане определено си струват, когато знаеш, че ще се разхождаш с часове, прав, из този невероятен музей на големите и по-малки картини, а защо не и хора от цялото земно кълбо, без индийци, понеже се плаща.
Когато човек напуска града той знае – неговите сърце и душа, а и не малка част от спестяванията му, завинаги ще останат тук! В сърцето на многоезичната култура, красота и френско изящество, макар и бивше.