ИНТЕРВЮ С НАЙ-НЕУСПЕШНИЯ БЪЛГАРСКИ ТЕНЕСИСТ

(от световно ниво в бирата)

-Здравейте г-н Петров!

-Здравейте, руса госпожице! (намига)

-Вие сте известен с...

-Разбира се, че съм известен!

-С това, че сте най-неуспешният български тенесист на световно ниво!

-Така е, на световно ниво съм известен! Или по-скоро неизвестен! Когато си най-неуспешният двете са еднакво верни!

-Изглеждате добре, добър тенис вкус на обличане!

-Глупости! Това е от сутринта. Сега сме вечер и сме в бара. Да ви изглеждам като човек с вкус? Хахаха!

-Да. Наистина... Зелена фланела, жълт панталон и сандали.

-С чорапи на сини китове!

-Ах, да! Не ги забелязах първоначално.

-Защото сандалите ги скриват. Донякъде.

-Какво бихте искали да споделите за последния си мач?

-Естествено нищо. Срам, срам и срам.

-И само това?

-Не, разбира се. Гарнирано е с много пот. Ама много! Значи, имах вода дори в капачката на коляното!

-А какво бихте споделили за най-интересния ваш мач.

-Ах, да! Големият Агаси! Дъждът през юли, 1995-та. Момчето беше добро. Но не можа.

-Победили сте го?

-Само приятелски. Не беше турнир.

-И как успяхте? Та той е шампион?!

-Как, как... При него беше влошена аеродинамиката. Все още беше с коса. Когато оплешивя никога повече не успях да повторя успеха.

-Защо?

-Стана много бърз. В тениса всичко е аеродинамика и добро сране преди мач!

-?

-Спомням си през 2003-та, когато в тай брека ми се...

-Можете да не продължавате!

-Г-н Петров, а коя е любимата ви книга? Вие въобще четете ли? Все пак сте само тенесист?

-О, разбира се! Чета много! В момента препрочитам течението на вестник “Тримата глупаци”.

-Вестникът на Доньо Донев, Бежанеца и Самуилов?

-Именно!

-И какво намирате в него?

-По-скоро не намирам. Вестникът е за глупаци, а не се намирам вътре. Само намеци!

-А къде се “намирате”, в пряк и преносен смисъл?

-Как къде!? На корта или поне около сака ми за тенис.

-Около сака?

-Да! Той подсказва с какво се занимавам, защото очевидно като най-неуспешния тенесист не ме разпознават като такъв!

-Любима мисъл?

-“Всеки човек, който се тревожи за бъдещето е нещастен.”

-Хубава мисъл. Защо я харесвате?

-Защото като най-лош тенесист аз не се тревожа за следващия гейм. Знам, че ще падна. И това ме прави щастлив!

-Интересна концепция, г-н Петров!

-Не. Не е конфекция. Тениската е по поръчка. Шита е във фабриката на Найки. Има само още 6 милиона такива.

-А маратонките. Забелязвам, че също са Найки?

-Боже, сега забелязвам! Чудих се защо пак съм паднал.

-И защо сте паднал отново, колкото и да е очаквано?

-Ами с маратонки съм!

-Е с какво да сте?

-Как с какво!? Сандали. С чорапи. Само така, побеждавам.

-Със сандали?

-Разбира се. Едно време древните гръцки войни до един са били със сандали.

-Но са нямали чорапи!?

-Ето тук грешите. Затова са побеждавали! Носели са ¾ чорапи, които не си личат.

-Вашата любима песен?

-“Давай за” на Любе.

-Защо ви харесва?

-Шегувате ли се? Та аз нося сандали с чорапи!

-Ако можехте да заживеете с някого на самотен остров. С кого бихте го направили?

-С Маша. Защото така острова ще е самотен само час. След това ще дойдат всички! Тя все пак е по-успешна от мен, макар и не толкова известна.

-Любим цвят?

-Шамот.

-Любима ракета?

-Любимата ми хилка е в сака, не знам как се казва. Има дръжка, а отгоре едно кръгло с корда за риба.

-Последен въпрос. Какво ви привлече в тениса?

-Ами аз съм теле. Тоест, инат. А баща ми не ме караше на сила да играя тенис.

-И затова започнахте?

-Рабира се! Просто никой не ме караше и им направих напук!

-Беше ми приятно да ви интервюирам!

-И на мен! Можете да се обличате и да се надявате на нови срещи!