МАРС

Тя издърпа ципа догоре. Костюмът за летене я обгърна плътно. Сложи ръкавиците, шлема, настани се на седалката и стартира двигателя.

Нежно, меко жужене се понесе над долината. Тя се носеше над добре познатите й жита, но там горе... се виждаше и морето. 

Огромно, отнемащо целия хоризонт. Синьо, приятно, близко и очарователно, море. Небето!

Вятърът се опитваше да я върне обратно. Тя даде газ. Издигаше се нагоре и надалеч.

Там долу, я гледаше той.

Тя бе неговата любима, нямаше ден, час или минута, в която той да не мисли за нея.

Ръцете му бяха мязолести и кръвясали - тъкмо събираха реколтата. Но погледът му!

Виждаше я, тя тъкмо премина пред ореола на дневната Луна.
Стори му се, че някой помаха там!

Беше горд с нея!