Соломон Хоровиц

Ходих с Елиза дълги години... От 1955 чак до 64-та. До момента, когато осъзнах, че за това знам само аз. Тя даже не била разбрала...

Причината да си сменя приоритети бе именно тази.

Затова още от 1965 започнах да изобретявам различни неща и да се опитвам да ги патентовам с цел печалба – нямах момичето, но поне можеше да имам парите, с които да я купя!

Не се отчайвах, когато дойде първият неуспех – патент върху изстиването на водата. Това можеше да ме направи милиардер, но уви, молбата ми не бе уважена – нямах пари да им „бутна” и нещата се прецакаха.

През същата година патентното бюро отхвърли молбите ми за патенти върху ползването на въздуха, главно за дишане, както и върху пиенето на студена, а не на топла вода.

Но аз съм евреин! Все трябваше да има някаква хватка, нямаше да работя, я...

През цялата 68-а бях зает със задния двор на къщата, но 69-та се оказа плодотворна.

Бях готов с ново искане – патент върху използването на вакуума за космически цели.

Не съм сигурен дали това бе точната причина, но от 1970, плътно до края на 1980 бях въдворен в психиатрична клиника. 

Там не беше толкова лошо, поне срещах хора, които ме разбират... Или поне даваха такъв вид.

Много си бяхме бизки с Наполеон, въпреки, че той не е точно физик. Обаче в клиниката нямах никаква възможност да се съсредотча върху основната си работа – патентите. Затова започнах да се правя на луд и те ме пуснаха.

Деветдесетте прекарах лутайките се межу нас и магазина за кучешка храна, но  общо взето беше безплоден период. Нито една идея, освен да съставя карта на района, за да спра да се губя.

Така дойде декември 1999. Годината на пробива!

Идеята ми дойде спонтанно, докато гледах бейзболен мач.

Щях да патентовам „2000-та година”.

Светът нямаше да може да влезе в новото хилядолетие без да си плати за това. Твърде дълго бях чакал сухото и вече виждах как Елиза отново е моя.

Тя между другото ме потърси и ме помоли да живее при мен. 

Оказа се, че целият й живот е разсипан... най-вече и тежеше грижата за деветте деца, още повече че беше сама, ако не се брои ипотеката. Приех я у дома. Но докато тя влизаше в къщи с всички тези деца, бе настъпила 2000 година, и идеята ми за патент пропадна.

Седя на верандата, наблюдавам цялата тази врява около мен и се чудя...

Дали да не патентовам някакво предпазно средство срещу идиоти?

Или е по-добре, ако има такива средства, те да не са патентовани и да може да се използват широко, без ограчения?