ПАПА

 

Кресло. Папа. Пепелник.

Папата пуфти пура.

Прави правоъгълничета.

 

Пуф... Пуф...

 

“Кастро е велик” – убеди се Папата.

“Поне на пури, които да пуфтиш” – допълни мисълта си той.

Звън на телефон.

Секретен телефон, със цвят червен.

“Защо червен?” - би попитал Маркс.

“Защо не?” – би контрирал Щирлиц.

“Вие идиоти ли сте?” – би попитал Тръмп. “И моите са червени! Да ви приличам на идиот?!”

"Да!" - отвръща ехо.

Звън на телефон. Втори път.

Червен телефон.

Трима души.

Трима душа притежават номера.

Шефът на ЦРУ.

Ок!

Шефът на КГБ.

Почти Ок!

Сър Елтън Джон!

Моля?

И защо Сър Джон?

Защото е педераст? А те имат права???

Какви права??? При секретен номер?! Пфу! Червен телефон!

“Добре, де, няма значение!” - помисли си публиката.

Звън на телефон.

Трети път.

- Кой звъни?

-Альоу?

-Кой си ти, бе? – Папата. Обезпокоен.

-Моля напуснете Ватикана! - Заплашително казва женски глас.

-Моля?

-Ватикана е продаден! - същия женски глас.

-Продаден?

-Вие глух ли сте?

-А вие не почитате ли Бог?!

-Почитаме. Но търговското право. Вън!

-Право? Пред Бог?!

-Бог? Той е някъде! А ние тук и сега! Правото е наше. Вън!

-Абе, вие луди ли сте?

-Не! Купихме Ватикана! Вън!

-И кои сте вие?

-Ми аз се казвам Гинка.

-Мамка му!

-Мамка ми се казва Станка.

-Fuck!

-Факи е кучето.

-Не може Ватикана да е продаден! Това е божествен интерес! Аз няма да тръгна оттук! – Папата. Гневен до побеляване косата.

ГОСПОД:  "Ще тръгнеш! Пред Гинка никой не е равен!"

Папата. Шаш. Паника.

 

-Господи! И ти ли? Мамка ти!

-Дааа? – отвърна Мария, за която твърдяха, че отдавна не е дева.