СПИРОС
СУВЛАКИС 2
Кредиторът
от последна инстанция на короновани глави и мафии
Остров Пакси, Йонийско море,
Гърция.
Прекрасното слънце на изгрева обагряше със своята златна пелена все по-голяма
част от изумрудения залив. В самия край на плажа, съвсем уютно се бе сгушила
варосана в бяло къщурка. На верандата се виждаше загорял от слънцето човек. Бе
опнал крака на масата и с наслада пиеше кафе.
Две мухи, родом от Пакси, гледаха към чашата с
фрапе, но ги мързеше да я накацат.
Сякаш времето бе спряло. Пълно
затишие. “Каквото има да става, ще става след месец” – казват гърците,
характеризирайки подобни дни.
“Даааа, странна утрин. Като
затишие, преди по-голямо затишие” – мислеше си човекът от верандата.
И точно в този момент се чу
сигналът.
“Ти-ти-ти, тааа-тааа-тааа, ти-ти-ти!
Ти-ти-ти, тааа-тааа-тааа, ти-ти-ти!”
“Хм!? S.O.S. в 11.59 сутринта? – Спирос бе озадачен.
Свали енергично краката си от
масата и вдигна радиостанцията.
Двете гръцки мухи бяха стъписани от това
бързане.
-Малака! Гамото! Ма какво
правакис толковас ранос сутринакис?!
-Спирос, малака! Как си?
-Идиотикос! За товакис ли звъниш
толкова рано сутринакис?!
-Не! Беда! Към острова пътува
Мелания.
-Коя Мелания??
-Е, имакис само еднакис Мелания!
Мелания Тръмпакис!
-Маматракис! – възкликна ужасен Спирос.
Мухите погледнаха към Спирос и го
съжалиха. Беше обут само в боксерки на сини китове, при това избелели от
слънцето и облечен в мръсен потник, който нямаше спомен да е пран наскоро.
Косата на Спирос бе сплъстена, а брадата закриваше почти цялото му лице.
-Малака! Гамото! – изрева като
лъв Спирос и се затича към къщата.
От цялото това бързане еднаха
муха не издържа и получи нервен срив.
***Два часа по късно***
Гладко обръснат джентълмен,
сресан напът и ухаещ на одеколон се суетеше около мостика. Костюмът му бе
безупречен. Спортно елегантен бежов костюм от туид, светла вратовръзка, кафяв колан и обувки в същия цвят. Господинът махаше с ръка на приближаващия катер. От катера,
придържайки с едната си ръка широкопола шапка, махаше изискана дама.
И двете мухи кимнаха в знак на
одобрение, наблюдавайки събитията.