Залезът на Марс беше различен. Край на отруден ден...
Но и възможност, блян, символ на новото утре. Всичко, което те чака.

А ти все още си тук...

Грамофонът на верандата разстилаше нежна мелодия над цялата долина. Тя внимателно събираше цветовете на енофиния и листче по листче ги полагаше в малката кошничка.

Някъде там... Някъде...

Той щеше да се върне. Да попита какво има за ядене, да се нахвърли жадно на крехко изпеченото и ароматно месо, а после, задоволил първичните си нужди, щеше да я люби. Дълго, нежно, брутално и ненаситно.

Там някъде... Сред звездите...

Изпратен на мисия. От която едва ли щеше да се върне! Сврян в задушен малък хангар.

Той мислеше за нея!

За това, че не може да я предава!
Трябваше да успее на всяка цена!

И после да се върне. Да усети аромата й, да усети косата й, цялото й същество!

Той щеше да успее...