Късно вечерта. Ципрас звъни на Варуфакис.

-Пич, спиш ли?

 

-Не споко, с неква мацка съм, българка, знаеш к’ви са готини.  Утре ще дремна в министерството...

-Ааа, добре... Ама глей са пич, Меркел ми се обади. Иска си кинтите... К’во да правим?

-Кои кинти си иска? Нашите или техните?

-Ами техните?

-Ми техните са у тях.

-А нашите?

-Ми нашите са си наши, за к’во да ги връщаме?

-Хм... Има нек’ва логика. А защо тогава искат нещо да връщаме?

-Абе Ципрас, то от 3000 години искат нещо да връщаме... Нещо да сме върнали?

-Е, да де, и ти си прав. Ама ни притискат, мамка му...

-Кой те притиска?

-Юнкер.

-Педераст!

-Мислиш ли?

 

-Е, че иначе, ча к’во ш’те притиска?

-Да де, и ти си прав.

-Не съм прав, легнал съм. И то с българка! Казвай или 
затварям!

-Ама ония нещо искат да плащаме, звънят непрекъснато, даже батерията ми пада... 

-Вземи си Нокия 3310. С фенерче. И нема да пада. Обаче внимавай с копчето в средата. Ако го натиснеш, ще изчезне Полша. Това копче е по руски лиценз.

-Ясно! А с фенерчето ще намерим парите ли?

-Не бе пич, да ги заслепиш, ако Меркел те издебне от засада. Нали си я знаеш... Източна германка – жив звяр! Еле пък, тая е и с мустаци!

-Баси! И тая ще ми иска пари?

-Ми нали т’ва ти разправям. Отрежи я! Да го... Абе кажи й, че имаш махмурлук и ще й се обадиш догодина.

-Тя ще се върже ли?

-Не.

-Е, за к’во да го правя тогава?

-Утре комунистическата партия ще те пита – какво направи? И ти? Какво ще ти е оправданието?

-Ми че няма пари? Затова не плащаме...

-Абе пич! Ние сме гърци! Ние не го правим що'т няма пари!

-А защо?

-Е нали това ти казвам, че сме гърци...

-И затова не плащаме?

-Не бе пич! Не затова. Евреите да не би да плащат повече?

-На кого?

-На Меркел.

-Евреите да плащат на Меркел? Ама защо?

-И аз това питам! Първо защо те трябва да плащат на нея и второ защо ние също да й плащаме? Всички все на тях ли да плащаме?