Извънземни на Дондуков

Заместников се беше излегнал приятно на канапето и се наслаждаваше на радио “Веселина”, когато телефонът внезапо извъня.

ДАНС! Новините бяха извънредни, шокиращи!

Заместников набързо си наметна горнището на анцуга и спешно се отправи към Банкя.

*** Един час по-късно***

-Влизай, влизай – без да се обръща, се провикна Шефов, целият обгърнат в пушек и продължи да обръща кебапчетата на барбекюто в градината.

Заместников помаха с ръка за да прогони дима и започна.

-Шефе, ДАНС се обадиха. Много кофти новини, шефе!

-К’во му е кофти бе, пич! А вземи една чиния и идвай да ти сложа малко “мамбу булгариано”, хахаха! – развеселен го подкани Шефов.

-Шефе, новините верно са зле. Идват извънземни!

-Бе к’ви изнънземни бе, ше ме праиш да умирам от смех!

-Не бе, шефе! Вярно е! Летяща чиния е кацнала пред сградата на Министерски съвет!

-Аре, взимай и ти една летяща чиния, ей от там – Шефов посочи масата в двора, докато чевръсто продължаваше да обръща кебапчетата, все така обгърнат в загадъчен дим. – И почвай да кльопаш! – подсмигна премиерът.

-Ама шефе, извънземните са кацнали...

-Абе ти сериозно ли бе?! Аре стига с тия! И аз съм чел Винету, там нема извънземни, има само индианци! – Шефов леко се жегна.

-Ама шефе, тия не са от книгата, тея идват от космоса!

-Бе ти...??? – Шефов най-сетне се обърна и вече беше доста по-сериозен. – Ти...? Бе...? Бе, ти сериозно ли ми говориш или те е ударила жегата?! Нали ви казах да се пазите и да ходите с шапки, бе!

-Не се шегувам шефе и не съм слънчасал! Тия, интропланетяните, верно са кацнали на Дондуков.

-Ама от коя страна?

-Как от коя?

-Ами пред нас или пред Президентството?

-Ами повече от към Президенството, ама застъпват и платното пред нас. С предния колесник.

-Тогава да се оправя Плювналиев, ше му се не знае и мишока!

-Шефе, него жената нема да го пусне да излезе толкова късно... пък и са е в развод, та ептем нема да дойде... Да не го пребие, точно накрая...

Шефов се обърна към Заместников  направи най-киселата физиономия на която беше способен и продължи.

-Ей! Абе, с едни извънземни не можете да се оправите бе! Все аз! С НАТО, с Обама, с Хилъри... Сега пък с извънземни... Бе за какво съм ви сложил там – направи пауза и леко объркан продължи – дето съм ви сложил!

-Мише – провикна се Шефов към полугола манкененка излегнала се на шезлонг до басейна – ше довършиш ли кебапчетата, че имам малко работа, трябва да се видя с едни извънземни!

***Десет минути по-късно, след бясно шофиране***

-Аре, излизайте! – прозвуча железният тембър на Шефов, докато чукаше на вратата на космическият кораб, кацнал на Дондуков.

-Вътре няма никой! – отвърнаха гласове, с изплашен глас.

-Заместников! – обърна се Шефов към заместника си. - Вътре немало никой бе!

-Ама шефе, как нема, като некой казва, че нема никой. Значи, сигурно има некой? – с не без доза интелигетност, добави Заместников.

Шефов изгледа замислено Заместников, обърна се и силно захлопа по вратата на кораба.

-Абе, ей! Я да излизате там и да не се праите! Даже Заместников се сети, че сте тук!

-Не искаме, страх ни е! – отвърнаха инопланетяните.

-Е, що тогава сте кацнали баш тука бе, на пъпа на Европата?! Да се чуда к’во да ви прааа! 

“Бати и късмета” – каза на себе си Шефов и продължи строго.

-Що не кацнахте некъде извън Европа?! А?! В Лондон, Сахара, Тутракан...

-Шефе, Тутракан е в района на 8-мо РПУ... – се опита да добави Заместников, но бе срязан категорично.

-Трай бе! – ядосано го погледна Шефов и отново поде, да разпитва пришълците. – Що не в Лондон?!

-Шефе – чу се плах глас от вътрешността на космолета. – Свърши ни дизела, а в Лондон е много скъп. Искахме да заредим в Бургас, при “Марешки”. Там е най-евтино, все пак.

-Бе к’ви извънземни сте вие бе, да ви таковам! Като немате пари закъде сте тръгнали, бе!? Като немате пари, начи не мое да решавате!

-Студенти сме, пътуваме за Андромеда.

Шефов погледна въпросително Заместников, но и той не се сети за град “Андромеда”. Може би беше село?

-Аре не на нас тия! То ни е ясно, че пътувате за Слънчака, ама ви е срам да си кажете. Заместников! – обърна се Шефов към заместника си. – Звънни на митниците, да им дадат да заредят дизел колкото искат. При “Марешки”, аре, от мен да мине!

-Ама шефе...

-Нема шефе, нема мефе! И аз съм бил студент и аз съм ходил на Сланчака и съм нямал кинти, като съм бил с нов мерцедес дето харчи "майка си и баща си"!

-Ок, шефе! То и аз... не съм бил студент и съм ходил на Слънчака безпаричен и без 6 апартамента...

-Благодаря Ви господин Шефов! – чуха се радостните гласове на инопланетяните. – Хора като вас трябва да управляват тази странна държава, а не разни дръндофляци!

Шефов и Заместников се спогледаха, но в погледите им се четеше пълно объркване. Шефов най-накрая махна с ръка и заповяда.

-Бе да зареждат, са... хем са прави, хем... са прави! Аре, че бързам за мачлето на Тигрите.

-Слушам шефе! – козирува Заместников  разкопча анцуга наполовина и се обади на ДАНС.

- Шефа тръгва за мача, повтарям, шефа тръгва за мача! Да паднете с три гола, повтарям да....

***В това време, накъде в Андромеда. В една студенстска стая***

-Аре бе, ше играеме ли на белот или не?

-Ей ся идват, отидоха да заредят при “Марешки”...