Граф Турбо-Дизел II

Статистиците твърдят, че изобретяването на лекия автомобил било неизбежно, само въпрос на време и зъбни протези, предпазващи от друсане. В началото обаче, това съвсем не изглеждало толкова романтично. Мнозина изобретатели от простолюдието жертвали своите бъбреци в името на каузата, но въпреки всичко целта оставала далечна. Изключително лошите пътища по онова време (запазени и до днес в България), липсата на готовност за внос на карбуратори от Китай, както и наличието единствено на гориво, склонно да отнася водача рязко и право нагоре, спъвало работата. Дори успешните, според разбиранията на изпитателите, пътувания, завършвали с развод или най-малкото със звучен удар с манивела от страна на благоверните, дръзнали да се повозят до своите любими мъже.
В крайна сметка всичко легнало на плещите на аристокрацията. Граф Турбо-Дизел, всепризнат алкохолик, пиещ всичко, което тече, пръв дръзнал да се заеме с грандиозната задача. Или по-скоро жена му, което всячески се опитвала да го накара да остане трезвен за поне една сластна германска вечер изпълнена с перверзии и косми. Тя разредила това, което графът пиел и често наричал "моят най-добър приятел" със суров петрол. Така се надявала веднъж завинаги да вкара мъжа си в правия път. Без да знае, графът, в непринуден разговор на 6 бутилки шльокавица, решил да се изфука пред приятели. Сипал пиенето в карбуратора на онова, което след време щяло да бъде известно като автомобил, и подкарал из двора в гонитба с местните кокошки.
Историята мълчи какво по-точно се случило след това, но самият факт, че скоро на графът се родили 15-тина космати германски момиченца, говори сам по себе си.
Така до днес, когато навръх юбилея на дизеловото гориво /седмица след Великден/, почитаме турбото, дизела, както разбира се и немските дизелови мотори.