БАСКЕРВИЛ

Шерлок Холмз дълго време наблюдаваше как баскервилската котка гонеше баскервилското куче сред баскарвилските поля.

След това хапна от баскервилските овесени ядки, пийна баскервилски чай и подхвърли: “Ех, колко е сладко тук, сред това баскервилско безвремие!”

Баскервилския бриз леко подхавана последните думи и понесе “време е...”, “време е...”.

Икономът дочу фразата и на секундата донесе баскервилски бисквити.

Само Георги Иванич, на шест хиляди километра от Англия, със слушалки на ушите, не разбра съвсем добре, за какво е време. И за всеки случай натисна червеното копче.

Замъкът Баскервил избухна и части от него покриха цялата баскервилска околия.

Шерлок Холмз повдигна едната си вежда и си помисли:


“Хм. Странно! Баскервилско куче, а бяга от котка?!”