СПИРОС СУВЛАКИС 3

Въздухът около кея нашепваше “мъж та дрънка!”.

Самият кей проскърца с думите “верно е пич!”.

Спирос Сувлакис се поклони галантно и подаде своята ръка на дамата. Джентълменът в него говореше, нищо че е грък и ръката си беше негова!

Тя слезе от катера, като внимаваше къде стъпва на гръцка територия. Там все още, не всичко беше сигурно.

-Мадмоазел! – поде Спирос с най-любовният гръцки глас.

Искаше да “повдигне летвата”, доста над, най-любовния испански глас, затова продължи.

-Покорният ви слуга е на вашите услуги, госпожице!

-Спирос! – погледна го Мелания любовно. – Знаеш, че не съм вече госпожица.

-Ах, да, милейди, забравих за онзи господин, извинете!

-“Онзи господин” е господар на света! – закачливо отвърна Мелания.

-И как успяхте да се отървете за толкова време от “господаря на света”? – още по-закачливо поде Спирос.

-Зает е, както винаги. Ще напада или Северна Корея или Иран.

-И не е ли решил?

-Не, още ги търси на картата.

-Да ви поканя тогава в моя скромен дом, на брега на този нескромно красив бряг! Единственото по-вълшебно нещо на света, сте вие, Мелания! – и като подхвана под ръка новопристигналата дама, я поведе към дома си.

Лявата, от двете гръцки мухи, кацнали на парапета на верандата, пророни сълза от умиление.

***на другата сутрин***

Слънчев лъч игриво проблясваше по нежното лице на Мелания. Тя отвори очи, протегна се и се огледа.

На пода се валяха захвърлени дрехи и камуфлажни белезници. Откъм кухнята се чуваше шум. Носът й долови приятна миризма. “Мекици!”

“Български мекици!” – поклатиха глави двете гръцки мухи, нетърпеливо суетящи върху кухненската маса.

Пред печката, по чисто нови гащи на сини китове, подсвиркваше Спирос. Обичаше да готви по потник. Косматите му гърди го караха да се чувства още по-мъжествен.

-Коте, събудили се? Закуската е готова!

-Идвам, скъпи гърко! – отвърна любовно Мелания, стана и се запъти към банята.

Когато влезе в кухнята Спирос я посрещна с маса отрупана с вкусни български мекици, българско саламурено сирене по БДС 3230, българска лютеница “Хоро”, акациев мед от Акациевата долина в България и смядовска луканка от Добрич!

-Хоппала! – направи кръгов жест с ръка, гъркът. –Днес, в твоя чест, ще имаме българска закуска! Невероятна е!

-Да не е като японската от миналия път!? С оризово саке!?

-Ти пък! – намръщи се на шега Спирос. – С чиста сливова от приятел от Сливен, роден в Созопол! Заповядай на масата!

Докато закускваха по радиото събщиха, че самолетоносачи на САЩ се отправят към Азия.

-Идиотът е намерил къде е Северна Корея. – констатира Спирос и нахапа гладно мекица.

Мелания се сепна.

-Ах! Мислих, че ще я търси поне седмица! Поне дава такъв вид! Трябва незабавно да тръгвам! – заяви конфузно първата дама и скочи да се облича.

“Ех, Корея, Корея, защо не си Бутан! Никога нямаше да те намерят!” – ядосваше се Спирос и си отбеляза да звънне в Гугъл да преименуват в “Maps” Северна Корея на остров “Крит 2”.

“А как ли е намерил Иран?” – почудиха се двете мухи и накацаха разсеяно на мекиците. Но и на тях им се отяде.

Мелания и Спирос се целунаха набързо. Той я изпрати до катера и помаха за сбогом.

“Ех!” – поклати глава, гъркът. “Хубавките, все са женени!”

...Беше му някак самотно. Затова взе телефона и набра.

-Ало, Деси?

-Госпожа Радева е в банята, нещо да й предам? – отговори заплашително мъжки баритон.

-Не, благодаря, ще звънна по-късно. – стреснат отвърна Спирос и веднага затвори.

Но не достатъчно веднага.

Още същата вечер, МИГ 27, без обозначителни знаци, навлезе в гръцкото въздушно пространство. И прелетя над остров Пакси.

...to be continuedдакис!