Облаците се намусиха, ватърът потропа на вратата и от небето се изсипа ситен дъжд. Лек, приятен. Успокояващ обедната жега.

Марсианецът стана от люлеещия се стол на верандата и се прибра в къщата. В тази долина на Марс не бе валяло цял месец, житата бяха сухи, гроздето не се бе наляло...

Най-сетне, дъжд!

Марсианецът си сипа чаша сладолед, включи канала за Слънчевата система и натисна копчето “новини”. Последните новините бяха от Земята. Някаква държава не можела да си плаща дълговете, друга още по-фалирала, се опитвала да контролира целия свят и подчинявала несъгласните...

Мъжът се замисли. Не бе валяло от цял месец, той бе проклинал лошото време, но от друга страна... Това беше най-лошото, което му се бе случило през последната година... Лоша реколта. Случва се.

-Скъпи, гладен ли си, искаш ли да притопля месото от марсозавър? – попита жената.

-Със сос кузини?

-И с перфектен мед от Медаломедианската падина. Ще го харесаш!

-Разбира се мила, извинявай, замислих се... Слушах новини от т.нар. "Земя". А дали тази планета съществува още? Или се опитват да ни убедят, че нашите проблеми са незначителни, в сравнение с тези, на другите, макар и измислени "други"?

-Не знам, скъпи. И да ги има, и да ги няма... Нашият живот е тук, сега. Хубав е и никога няма да се повтори отново.

-Права си! Животът е прекрасен!