ИНТЕРВЮ с ПРЕМИЕР

(абсослютно измислена история, за хора, които никога не са съществували)

- Г-н Премиер, как се чувствате днес?

- Ми как да се чувствам? В държава населена с простаци…

- Искате да кажете, че…

- Т’ва нубийците сте мноо прости!

- Защо мислите така?

- Ми я се погледнете, бе! Немате два лева у джеба, чупите ми мантинелите, само мангалите гласуват да ги еба, обещали сме ви на Турция… Ми ние си ви ебем, а вие седите като киртаци и жулите ракия. Т’ва е дето ви интересува. Ракията и чалгата! А, да... И да са ви еднакво курвенски момите, а мъжете да са със сини дънки, черно яке, плеши, и чантичка диагоналка – ей тв’а сте!

- А не смятате ли, че в Нубия все пак има…

- Има, ама няма! В Нубия вече няма нищо. Ебал съм я, ше я затваряме!

- Как така ще я затваряте?!

- Ми вие като не ставате за нищо, то по-добре турците и мангалите да дойдат. Е, те са си тука, де! Хахаха! А и вие к’во праите? Бачкате у тъпите няколко завода и ви праат на гъз, не ви плащат, а вечер салатка с ракийка и все недоволни. Ми вие сте лош матриал! Не можете да работите, а искате и някой да ви плаща!

- Добре, но не мислите ли, че все пак нубиеца работи доста. Обaче много се краде. ДДС, офшорки, монополи, захар, горива, вериги, молове, ток…

- Хаха! Тия локуми на баба ми да ги разпраате. Крадяло се! Някой да е осъден?  Нема! Значи не се краде. Вас ви мързи!

- Но г-н Премиер, не мислите, че за съжаление Нубия е превърната в…

- Чакай, чакай, че ми се обаждат от американското посолство с инструкциите за утре. Аре бегай!