Интервю с банкер

От колко години сте в професията?
-По петнадесет. Истинска наслада.
А преди да станете банкер с какво се занимавахте?
-Със същото и то доста дълго време.
Кое за вас е най-хубавото в тази професия?
-Да си тръгвам точно в 5.
А не ви ли се е налагало да оставате до късна нощ в офиса?
-Разбира, че се е налагало. Но не съм го правил.
А какво правите когато се приберете? Имате ли някакви хобита?
-Да. Имам ферма за мравки. Отглеждам ги от малки.
А сега по-големи ли са?
-Най-малката е на четиринадесет, почти юноша, както се казва. А беше толкова сладка като бебе.
Разкажете повече за свободното си време?
-При нас няма лично време. Винаги сме “под прожекторите”. Най-вече на ДАНС.
А нещо за вашето семейство?
-Имам две семейства. За кое от двете искате да знаете?
Имате две? Но защо?
-Мога да си позволя, затова. Не го правя защото го искам. Въпрос на престиж.
Малко по-сериозен въпрос. Някога лъгал ли сте клиент?
-Не. Само журналисти.
Какво най-много цените в своите клиенти?
-Наивността.
А какво спечелихте и загубихте през всички тези години?
-Не съм сигурен точно, счетоводството ми го водят в Швейцария.
Като добър човек ли се самоопределяте?
-Не. Ако бях, нямаше да бъда добър професионалист.
Съжалявате ли за нещо и искали ли сте понякога да имате машина на времето?
-Разбира се, веднага след борсовия крах от 2008-ма.
Благодаря ви за откровеното интервю.
-Няма нужда, дължите ми 50 евро. А ако искате да го публикувате допълнително още 250.