ВЕЧЕР... ОБИКНОВЕНА, НЕМСКА

–Дееба, маама му дееба! - Бойко гледаше съсредоточено екрана, натискаше яростно бутоните и псуваше внимателно, със задръжки.

-Бойче, ще хапнеш ли немско джоланче с картофки? - Провикна се Меркел от Кухнята.

-И с чесън! - Добави Бойко и продължи енергично да напада Сомалия на компютърната игра. Просто искаше да е сигурен, че ще спечели, защото играеше като "Железен Орел от САЩ ".

-Боки, а искаш ли салатка със шнапс?

Вместо отговор последва едно вяло "ъхъ" и точно тогава телефонът звънна.

-Алоу, их бин айне гриик демократише. Их биин...

-Ципрасчо, казвай, че задушвам едно джоланче... - подхвърли Меркел, размятайки куп тенджери.

-Виж са, да имаш нек'ви дребни в кеш? Поканил съм довечера Варуфаката у нас с жена му, ма няма какво да ядем.

-Е той няма ли нещо?

-Не, няма. Изхарчил е 59 евро за такси и му е останало едно евро. А жена му... тя е още по-зле... Дължи на българската детегледачка 61 евро и не може да й плати. Не че иска, или че ще и плати, ако можеше...

-Извинявам се, но имам любовна среща, важно ми е! - Делово опита да се измъкне Меркел.

-Аре бе, глей са к'ва си! Не бъди такава шваба!

-Уффф... добре бе, добре... От мен да мине... Ще пратя посланика ни в Атина да ти донесе 100 евро. Но си искам 120 утре!

-Меркел, вие сте злато!

-Мерче, дееба, къде ми е джолана, дееба? Паднах от Сомалия, да я еба! Дееба и държавата... Абе ти за'тва ли ми се бавиш, щот' си шпрехаш по телефона?