БЕЗСЪНИЦИ НА ГЛАДСТОН

Колко е странно чувството, когато се събудиш още преди да си легнал. Все едно си философ, започнал да пише труда на живота, но отзад напред и то през страница. Или като артилерист в сражение, точно когото майка му го вика за следобедната закуска. Не, че не се е случвало или филията не е вкусна. Но все пак, хляб с мед..., когато другите се избиват с гранати...

Като казах безсъници, та се сетих за един приятел, който спеше трудно, особено през четните часове на нощта. Затова си беше изработил хитра система за сън. Настъпеше ли четен час и се разбуждаше, той връщаше часовника с един час назад и отново потъваше в сладките прегръдки на Морфей.

През първите няколко седмици това не му създаваше особени проблеми, освен с работодателя и в месарницата. Тъкмо когато всички си тръгваха от работа или затваряха магазина, моят приятел беше "на линия", готов за подвизи. На всеки няколко месеца времето от денонощието и това от часовника му съвпадаха и тогава всичко си беше отново както преди. Но с годините проблемът се задълбочи. Когато всички бяха в 2010, моят приятел вече беше стигнал 1990 и упорито вървеше назад. Постоянно се караше с данъчните, свидетелството му за управление стана невалидно, а в момента в който приятелят ми стана отново на 18, отказаха да го пускат и в баровете.

Последно го видях онзи ден. Побелял, небръснат, приведен и с бастун. Заяви, че току що се е родил и ме попита, не бих ли бил така добър да го почерпя една бира по случая.