Виждаше се цялата долина, а поривът я издигаше все по-нагоре. Там  някъде, в мрачните сини дълбини на хоризонта. Отвъд които, всичко бе мрак.

Тя даде даде газ и продължи. Моторът пищеше, не можеше вече да поеме дъх.

Ала толкова по-свободна се чустваше тя.

Нямаше ги тегобите на ежедневието. Намаше ги задълженията. Само тя! И само тук. Сама. Без никого!

Рееше се... Вятърът прекаляваше, ала все още бе приятен.

Но едно нещо не беше редно. Не и харесваше. Не трябваше да е така.

Нямаше с кого да сподели.

Беше сама.