- Здравей, Пух. Какво правиш?

- Здравей, Прасчо. Ами казвам ти здравей.

- Здравей!

- Не, Прасчо. Аз това правя. Казвам ти здравей.

- Здравей!

- Прасчо, престани!

- Но аз нищо не правя!

- Не, аз нищо не правих преди ти да дойдеш.

- А сега какво правиш, Пух?

- Отговарям ти и ти казвам здравей.

- Здравей!

- Прасчо, престани!

- Но аз нищо не правя, Пух!

- Не, правиш! Казваш ми здравей!

- Здравей, Пух!

- Прасчо!

- Да, Пух?

- Казвал ли съм ти, че си говедо?

- Не, Пух. Казвал си ми, че съм прасе.

- Значи не съм бил прав. Ти си говедо!

- Но как така? Та аз не паса трева?

- Прасчо, ти си двойно говедо!

- Пух, ти също не си слаб, но аз нищо не ти казвам.

- Какво искаш да кажеш с това „не си слаб“? Да не намекваш нещо?

- Не, Пух. Само твърдя, че си дебел, но без да ти го казвам, за да не те обидя.

- Добре. И аз тогава няма да ти казвам, че си говедо.

- Да бъдем приятели, Пух!

- Да бъдем приятели, Прасчо!