Спирос Сувлакис

Кредиторът от последна инстанция

Остров Пакси, Гърция.

Малка, варосана в бяло къщурка, на брега на Йонийско море.
Домът се обитаваше от Спирос Сувлакис, по-известен като кредиторът от последна гръцка инстанция на кралски особи, църкви и мафии.

Спирос се беше изтегнал на стола, с крака, качени на масата. Пушеше и наблюдаваше две мухи. Едната беше кацнала на перваза на прозореца, а другата върху неработещия вентилатор на тавана. Гъркът дълго се взира ту в едната муха, ту в другата и накрая взе решение. Да ги убие чак когато кацнат на едно място. Така щеше да си спести усилия.

Точно тогава на вратата почука някой. След поканата да заповяда, на прага се появи Самуел Ротшилдакис.

-Здравейте Спирос, имам нужда от помощ. – каза странникът.
-Разбиракис! Колкос?
-Имам нужда от финансиране!
-Нали затова ви питакис! Колкос?
-Милиардче.
-Драхмакис или евракис?
-Евро.
-Нямас проблемакис. Но имам едно условакис!
-Какво е то, господин Спирос?
-Искам парите да вземе ваш представител. Той трябва да е хем най-тъпият, хем да е по-умен от другите; хем да е беден, хем да е милиардер; хем да работи, хем нищо да не пипа; хем да е бандит, хем да е ченге; хем да е официален, хем да е с анцуг; хем да пътува навсякъде, хем да няма значение, дали е бил въобще някъде.
-Няма проблем господине. Ще бъде изпълнено!

И на другият ден в офиса на Спирос влезе Бай Хуй.