А ШЕЙХОВЕТЕ ТУК СЕ ПРЕСКАЧАТ!

Отивам в събота сутринта да напазарувам кисело мляко и хляб, значи, и опааа...! Пред магазина спряна тойота “Секвоя”, а от нея слиза шейх. Истински, като от пустинята. Само белия му халат е вълнен, щото тука, нали е зима. Обаче иначе, сичко си му е шейхско. Мустаци, тъмни очила... абе сичко.

Тръгвам аз да заобиколя джипарата, а ония ми ти арабин, ме спира и пита:

-Извинете, да знаете откъде моа да купя въглища за скара?

Аз го гледам и само мигам. И по едно време се замислям. Ама много се замислям и даже вече не мигам. Как му разбирам на тоя мамалигар к’во ме пита? Арабският ми хич го няма! И се усещам. Ми тоя ми плямпа директно на софийски. Верно, с акцент от Банкя, ама все пак, софийски. Бах мааму!

-Ами от там – соча му – от “Фантастико”. Там има и въглища и кибрит.

-Благодаря мой човек, жив и здрав – ми казва тоя и ми тика сто долара в ръката. Обаче аз съм мъжкар! Имам си достойнство, нищо че немам кинти, и му бутам ръката.

-Мерси – викам му – в събота не работя! – И го гледам надменно. Нарочно!

Мамалигара само повдигна рамене, прибра кинтите, усмихна се и се запъти към магазина. Но мене ме човърка. И не само за стоте долара, да ги ... А и за друго. Бе за чий му е на тоя скара? И въобще, всеобщо, чий го дири туканка? Начи, сичко бех виждал, ама шейх у “Секвоя” пред магазина в Младост не бех.

Затичáх се, настигам го и го питам.

-Добре бе, мой човек, не ти искам кинтите, ама можеш ли да ми отговориш на един въпрос?

-Е па моа, що да не моа – по банкянски ми отвръща арабата.

-Ти, така като те гледам... бе, к’во праиш туканка? Нали сте пустиняци? Тука ни петрол, ни песък!

-Аааа – усмихва се чаршафа – то е дълга история. Ма ше ти разпраам. Начи, аз съм много богат! Ама много!

Гледам го и напълно му вервам. А ония продължава...

-И по едно време ми писнà! Злато, жени, коли, злато, жени, коли. После в обратен ред... Ма не става таа работа! Скука на квадрат! И отивам, начи, при шамана и го питам за съвет. А ония педераст вика “Отиди у Лондон”. Еми отидох. Тъпо! Бедно! Европейско! И се връщам обратно в Дубай и пак при шамана. А ония обратен ми вика “Отиди в Париж”. Бех, мааму. Айде, вързах му се на акъла и кац – в Париж. И к’во?! Селения! Верно, поне повечето са араби, ама пак си е селения! И му се ядосàх на шаман и пак при тоя дърт педерунгел. “Абей!” – викам му – ти к’во, с мене ли ше се ебаваш бе, педераст!”. А ония, ме гледа, хили се, клати ми глава и ми вика – “А сега отиди в Банкя!”. И аз к’во – отидох. Е, ако Лондон и Париж ми се видеха селения, нема да ти казвам, на к’во мяза София още от летището. Ама нали педераса е казàл, отивам у Банкя. И гледам, у един двор, некъв, гол до кръста, цепи дърва с едната ръка, а с другата говори по мобифона. “Здраво!” – му викам. Ония ме гледа, гледа, гледа. Па по едно време затвори телефона и пак почнà да ме гледа. “А ти кой си, бе?” – ме пита. Казах му аз, и така... от дума на дума станахме приятели. И не само приятели, ами се оказà, че сме ловци та тръгнàхме и на лов заедно. Купихме от некъде едни джипари “Секвоя” и... а по Дуранколак, а в Балкана, и все на лов. Бе беше много готино! Ама мега! До едното време, кога ми се обади педераса. Да го у еба и в шамана! Вика ми, айде стига вече, ела сега у Дубай, лечението свърши. Има-няма два дена и се видех у Дубай. Ей.... лачено, готино, лустросано! Бе нормално! Нема я таа лондонска селения... Обаче наеш ли к’во?! На третия ден пак ми станà тъпо. Ама много тъпо. Къде си беше България, къде е тоя Дубай и тв’а злато - дето са ми писнали до козирката на тюрбана! И аре обратно. Та ей сега ме хващаш точно като ше заминаваме с Бойко на лов. Казà само въглища да взема и да хода да го зема. Щели сме да ходим на лов в Стара планина. Едно момче, Плевенлиев, щел да ни направи еленски шишчета и салатата, а па едно турчиля, Рашидов, щел да ни нарисува, как сме утепали елен. Поканил съм и други приятели, все шейхове! Ще си направим джамбурето, да знаеш! Ха, ха, ха! – хили се арабина.

А аз... го гледам... тоя арабеск, и го гледам... и не мога да осмисля к’во ми говори. Обаче, който к’вото ще да казва – признавам. Ей т’ва е харизма бе! Ей тва е! Да докараш шейх от Дубай да заживее тук! И не само един, ами толкова много, та да се прескачат. Мааа му стара, к’во прави добрата стара харизма!