ДАРТ ВЕЙДЪР И КУЧЕТО НА ЛЮК

-Люк, моля те! Стига си плакал! Ще ти ръждяса меча!

-Но тате, аз искам това куче, защо императора не дава?

-Сине, на мен рибки не разреши да си взема, та не теб куче...

-Но тате, това куче притежава силата!

-Да, и огромна част от нея остана да мирише на килима в хола.

-Но тате, моля те, имам нужда!

-Да... сигурно... И кой ще го разхожда сутрин?

-C-3PO!

-Адроид да разхожда лабрадор? Хаха, представям си го!

-Но как да стана силен?! ...без куче...

-Люк, когато аз бях малък, в детската ни хранеха с кисел!

-Искам лабрадор, Вейдър, тате!

-И с пиле фрикасе!

-Затова ли си станал такъв кисел?

-Не, баща ми не ми разреши да имам лабрадор.

-Ето виждаш ли? И си станал лош!

-Не е това сине, взе ми пекинез!

-Ето – куче!

-Да бе, куче... Половината галактика ме подиграваше.

-Затова ли премина на тъмната страна?

-Отчасти. Второто ми куче беше булонка.

-Тате прости, но ти... с булонка? Затова ли премина на тъмната страна?

-Ех сине, след булонката се и ожених. Просто не ми остана друг избор...