ПОД ИГОТО

Тая прохладна юлска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на Sunny Beach.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, на балкона, до бара и до дискотеката, която като латерна дънеше, и в деня и нощя, и между високите бухлати хотели, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все грозни, но наши си, родни.

Скарата пръщеше, положена на пода, като приятелски надвисваше миризливите си кебапчета над главите на челядта. А тя беше многобройна. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — къде негови, къде нейни, къде на двамата, въоръжени с ножове, вилици и iPod, опустошаваха мигновено хлябове, блюда и ракия. Те напълно оправдаваха турската дума за Sunny Beach: Машаала! Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели хрантутници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело нашмъркан: - Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак, че его на, диското отварга!