ИНТЕРВЮ С ДИМИТЪР ПЕНЕВ

ТЕРМИНАТОРЪТ НА ПЕТЛИТЕ

Г-н Пенев, как се чувствате юбиляр, вече на 70?

-Чудесно е да си отново на 70!

Отново? Но човек става на 70 само веднъж?

-И аз отведнъж станах. Просто така се случи. Жената дойде една сутрин и каза, така и така, Мите, имаш Ръждив ден!

Вероято е казала Рожден ден?

-Абе ръждив си беше, щото се порезах на един ръждив пирон. Е, не тоя ден, а преди това, ма то същото...

С какво най-много се гордеехте през годините?

-С постиженията на отбора по художествена гимнастика, с тая... как и беше името, наш‘та Робева!

Нешка Робева? А по отношение на футбола?

-Бе и тия момичета добре борават с топката, ма не на зеления тапет...

Килим... А за футбола?

-Е какво футбола?

С какво най-много се гордеете във фубола?

-Ми аз най-много се гордея във футбола. Няма да се гордея в Пикадили я! Хаха...

Да го кажем по друг начин. От кое ваше постижение сте най-доволен?

-Е, как от кое, от много са... Един Стоич Христов, ония страшния... Иван Трифонов, късокракото Киряче, затова го зех него, топката не можеше да му мине между краката, ще опре на дупето..., ми един Михайлов с коса, ми един Лечков без коса, ми един Балъков... за него не помна за косата...

Кой най-много ви помогна в спорта?

-Няма да си кривя съзнанието – ония пич Костадин Емилов, във Франция! Баси как се почуствах! Българин изведнъж! Та досега...

Много красив гол?

-Какво красив, петлите цивреха с крокодилски сълзи на хипопотам! Красив!? Та това си беше повече от гол! Направо си беше облечен!

И за последно, с две думи, опишете вашия живот?

-Кино лента, ултра HD 3D, 256 милиона цвята, и много мигащи пискюли! Което ме вдъхновява, че съм забравил да си платя за интровернета...