Engineer Petrov

Инженер Петров, здравейте! Заварваме ви с лист в ръка? Какво носите?

-Молба за напускане.

Молба за напускане?

-Да! На парко-място А-7.

Ще напускате? Парко-място?!

-Да! И това доживях! Вместо да сменям космодруми, ще сменям парко-места!

Но защо така?

-Първо заради кризата. Откакто смених космолета с шкода, така или иначе не мога да летя.  То не ми се и иска, де… С шкода какво да летиш, ти само се рееш ниско над платното… Тъпо...

Това ли е причината? Шкода?

-Не само. Паркираш рано, на обяд не вадиш колата, късно вечер е задръстено…

А за какво място мечтаете?

-Значи едно място за паркиране има няколко неща, с които да те грабне. Първо трябва да е близо до тенис корт. Второ, много зависи какви мадами паркират около теб и трето ползват ли парктроник, щото нали…

Значи ли за вас, че паркирането е по-скоро социално преживяване, отколкото чисто удоволствие да шибнете предния и задния?

-И да и не. Да шибнеш предния отзад – да, но да се натресеш на задния назад – не ме е привличало никога. Освен това, един разумен пилот винаги носи и бухалка. Така  да се каже, с нея едно парко-място може доста да се облагороди.

А как се чувствате, шофирайки в София?

-Напоследък малко като чужденец.

Какво мислите за другите участници в движението?

-Внимават, снишават се. Мижитурки с кредити. Избиват комплекси в тоалетната.

И един последен въпрос. Ако все още бяхте с космолет, какво щяхте да правите?

-Елементарно. С приятели щяхме да отскочим до Луната за да се надрънкаме и похапнем лунни нервозни македонски кюфтета. Страхотни са при ниско налягане!