ИНТЕРВЮ СЪС СТОИЧКОВ
Доломити, Италия.
(Апре-ски Бар)
Г-н Стоичков, заварвам ви тук, на ски, в Италия. Как
намирате това място?
-Трудно,
само с GPS.
Свикнали сме да ви виждаме само на зеления килим, дриблирайки с топката. Тук по-различно ли е?
-Да,
определно. Цвета е бял. Да не говорим, че няма топка, а и тези пръчки на
краката.
Е, те и обувките са различни...
-Майна,
най-различното е, че го нема ония педе…, съдията, майна! Ей т’ва е различното! От мен го запомни!
Тук има ли “съм тайм люн”?
-О,
майна, не щеките, пистите изкривих от падания! Но Христо не се предава! Христо
е българин! От Барцелона!
Някой разпознава ли ви тук?
-Когато
съм с каска и очила, не толкова. Ма все пак има, обаждат се, поздравяват.
Особено ако напцувам някого – веднага вика “Стоичков, България!”.
С кого сте тук?
-С
Путко Мафани, от ЮАР. Лесно го разпознавам на пистата, затова.
По кои писти пускате най-много? Какъв стил на каране ви допада най-силно?
-Нападателен,
нагоре! Нагоре и само нагоре! Аз съм Българин!
Срещнахте ли тук, в Доломитите, някой познат?
-Да,
определно. Жена ми се оказа тук, дъщерята... Оказа се, че сме пътували заедно
даже, но аз съм бил пцувал митничаря от на Калотина през цялото време и не съм
забелязал...
И един последен въпрос? Вашите планове за бъдещето?
-Мармолада,
Вал Гардена и обратно във Вал Ди Фаса!
Благордаря ви, г-н Стоичков!