ARAPIA

Величествена е нощта! ...на Арапя. Космите на корема и гърдите грациозно потрепват под давлението на лекия бриз, мирисът на тялото полека отлита към втората линия палатки. Приятно излегнат на шезлонга съзираш Луната, Млечния път и леко побелелия гъз на ГошоТемерута, който пикае в морето. Ухание на чесън и “кифли” окъпани с Шанел№5. Романтика! Съзирайки звездите не можеш да повярваш колко голяма е Вселената, колко бързо е неутриното... и къде по дяволите е Митьо Облака с втория ти “облак”? Педераст! Както и да е... Вселената се разширява, нормално е да се забави... Peace!

Толкова е приятно да си сам, докато твоята е със запек в кенефа. Замисляш се във какво съществува Вселената, какво е имало преди това... И понеже си сам, се изпускаш лекичко към втората линия палатки...

Ех, Арапя, Меркурий, Венера...