ИНТЕРВЮ С КАРЛСОН

Г-н Карслон, здравейте! Вие сте любимец на малки и големи, разкажете, как я карате напоследък?

-Трудно, много трудно. Закъсах го с кръста, дископатия... Все по-трудно играя тенис.

Вие тенис? А нима не летите?

-Вече не толкова. Не е само възрастта. Обаждат се и батерийките на перката...

А защо тенис?

-Заради Дребосъчето. То, знаете, вече е голямо, почти на 42... Но му харесва да играе тенис. И аз заради него...

А обичате ли все още торти?

-Разбира се! Но разнообразявам с кебапченца, кюфтенца, лютеничка... едно-друго... А и вече мога да излитам само, ако си хапна смилянски боб. Пустите батерии...

Харесва ли ви нашият град?

-Откак се преместих в София, съм очарован! Близо е до морето, няколко часа полет до Албена. А все пак и Дребосъчето вече живее там, близо... Някак приятно е да се виждаме на по 36 кебапчета, 42 кюфтета и 74 толумбички...

Изяждате толкова много?

-О, не! Дребосъчето също хапва по едно-две кюфтенца. Малко е лаком, не мислите ли?

Съжалявате ли за нещо?

-По мое време нямаше “варта”, нямаше “iCloud” докато си литкам... Но не съжалявам за нищо! Беше прекрасно детство – кал, криеница, дървета-космически кораби, кашони-къщи, поляни за футбол, фунийки... Още помня като уцелих класната по гъ... извинявам се, по противоположната на фасадата, част.

Липсва ли ви нещо от миналото, г-н Карслон?

-Да! Бозата от 6 стотинки. Аз често летях до София само заради нея и заради баничката от 20.

А как намирате София днес?

-Не мога да ви отговоря, защото съм честен, но и деликатен летящ човек. Но си я обичам! Разбира се, и Стокхолм си го харесвам – там все още е зарядното за перката ми, все пак.

В кои други места тук, сте влюбен?

-Боровец, Пампорово... С Дребосъчето често ходим до там. Аз лично, обичам да плаша гостите като карам ски с призрачни дрехи.

И плашат ли се?

-Да, особено гърците и англичаните. Първите, защото ме асоциират с маскираната и атакуваща г-жа Меркел, вторите, защото ги е страх от руски призраци.

Кои три думи, биха могли да опишат целия ви живот?

-Батерии и пак батерии, и Металика... Май станаха повече от три.

Ако сега ви се обади Блейк, от “Седморката на Блейк” и ви предложи да изпълни едно ваше желание – какво бихте си пожелали?

-Да съм отново на 6!

Благодаря ви г-н Карслон, живот и здраве!

-И аз ви благодаря, г-н Скайуокър!