МАРС

Лунната нощ на Марс я провокираше. Хвърчилатора, макар и не много мощен, можеше да те издигне почти до границата на атмосферата. Тя чувстваше монотонното и неспирно жужене, вибрациите, които я отнасяха все по-високо.

Истински страх съчетан с животински ентусиазъм изпълваше съзнанието й. По-високо, все повече и повече! Никой, никога на Марс не бе достигал до там.

Тя знаеше, че е сама, но и единствена. Никой на Марс не го бе правил, но и не искаше да го направи. Живот облян в сигурност. Да, затворен, да тесногръд, но сигурен.

Тя не търсеше това. Знаеше – там някъде има живот. Друг, див, може би опасен, може би такъв, който да те убие? Но нищо не можеше да я спре! Чувството за живот и смърт бяха еднакво силни в нея....

Не се случи нищо. Тя не срещна никого. Нито сигнали, нито... нищо...

Но полета над планетата... Там долу бяха всички, които не вярват, че наоколо има живот. Те не искаха дори да знаят, че освен тях, там, има нещо друго....

..а имаше...

А тя знаеше – да, там имаше нещо друго.

Тяхното “аз” , но на друга планета.

Хвърчилатора я отнасяше надолу, към долини, реки... Вятърът караше косите и да искрят в златен воал...

Беше хубаво. Красиво. Там някъде... тя знаеше...